Внезапно Лин разбра какво трябва да направи. Не знаеше как или защо, но го усещаше с цялото си същество. Докато всички останали се опитваха да избягат от огромния прозорец, тя тръгна към него и се затича към изпълнената със светлина пещера.
Някой сложи ръка на рамото й и я спря. Тя се обърна и видя Джейкъбс, който се взираше в нея с ужасено изражение.
— Спрете! — изкрещя той. — Не влизайте там! Всичко ще провалите!
Той посегна към гърлото й и се опита да я удуши. Лицето му беше само на сантиметри от нейното и тя най-сетне зърна лудостта в очите му. Дори не успя да изпита удовлетворение, когато дръпна спусъка на картечния си пистолет и порой от 40-калиброви куршуми се забиха в корема на Джейкъбс. Той изохка и падна на пода, пръстите му се откъснаха от гърлото й и се насочиха към бликащите навън черва, които гледаше със смаяно изражение. Вдигна очи към Лин, но тя вече се беше обърнала към отворения прозорец. Хвърли оръжието на една страна и се покачи на рамката, като дишаше тежко.
— Пет — отброи гласът, — четири… три… две… едно. Тунелът се отваря.
Тогава, изричайки молитва за пръв път от много години, тя скочи.
14
Асансьорът бързо се издигаше, нарушавайки равновесието и на двама им, но Адамс си даде сметка, че Елдридж все още е замаян от удара в стената. Възползва се от това, блъсна го назад, изстреля длан и я заби в незащитеното му гърло. В смачкания гръклян нещо изклокочи, но Елдридж се хвърли напред, сграбчи Адамс в меча прегръдка и му изкара въздуха с мощните си ръце. Кръв започна да се процежда през превръзката на ръката на Мат и зрението му се замъгли. Въпреки това все още не беше победен и дяволите да го вземат, ако се оставеше.
Той сви коляно и го заби право в слабините на Елдридж, после сви лакът и го удари в лицето, като строши носа му. Елдридж обаче не го пускаше и стискаше все по-здраво.
Тогава асансьорът започна да се люлее и тресе, сякаш се разпадаше, и Елдридж най-сетне го пусна. Адамс се стовари на пода, който беше ужасяващо горещ — изглежда нещо го нагряваше отдолу. Той инстинктивно се отдръпна и в този момент целият под поддаде. Той се хвана за перилата, наблюдавайки как подът на кабината и командир Елдридж падат в шахтата, която беше изпълнена със странен зелен пламък. Докато се носеше към горящата шахта, лицето на военния побеля от шока и точно преди да падне в огъня, в очите му най-сетне се мерна страх.
15
Лин влетя в помещението точно когато мълниите се събираха в солидна маса, която обгръщаше цялата стая в кълбо от чиста енергия. Тя беше единственото живо нещо там, така че енергията се събра около падащото й тяло и запулсира около него като живо същество. Тя увисна във въздуха, а топката мощна светлина я обви като топла течност. Усили се още повече и тогава тя изгуби представа коя е и къде е, сякаш вече не съществуваше.
Тогава всичко потъна в мрак и Лин вече не чувстваше нищо.
16
Странният зелен огън угасна почти в момента, в който се появи, а Адамс остана да виси на парапета и да се взира в обгорената шахта и безформената маса, останала от тялото на Елдридж на дъното. Той внимателно докосна стената под асансьора и се изненада, защото тя беше хладна. Опипа наоколо и откри, че всичко е хладно, сякаш изобщо не бе горяло. Мат бавно се спусна през пода, като използваше дръжките по стените на шахтата, за да слезе.
На дъното се взря в трупа на Елдридж. Той изглеждаше така, сякаш плътта се е варила, докато не се е отделила от костите, а от миризмата му се догади. Ако тази енергия беше обляла цялото ниво, какво ли се беше случило с Лин? Почти не искаше да се върне, но знаеше, че се налага.
Анунаките там ли щяха да бъдат? Преглътна с усилие и продължи. Имаше само един начин да узнае. Стигна до конферентната зала и видя, че стената, която я отделя от контролното помещение, сега е просто строшена черупка, а в камерата долу не се забелязва никакво движение. Навсякъде имаше тела, а плътта се беше свлякла от костите им. Мат тръгна към огромните прозорци, застана на ръба и надникна в пещерата оттатък. Веднага му стана ясно, че там няма никакъв „кораб-майка“, никаква Атлантида, понесла анунаките убийци.
Но къде беше Лин? Той обърна гръб на пещерата и огледа десетките съсипани тела. Стисна зъби и започна да търси.
17
Час по-късно приключи огледа, убеден, че Лин не е сред труповете. Къде беше? Нима някак бе успяла да избяга? С цялото си сърце се надяваше да е така. Какво обаче се беше случило тук? Енергията очевидно се беше фокусирала върху пещерата — по стените имаше същите обгорени следи, както навсякъде из подземието — но въпреки това тунелът не се беше отворил. Или пък беше?