— Е, какво ще кажете, господин Адамс? — попита мъжът. — За какъв „парк“ говори?
Главата на Мат се въртеше, но умът му внезапно се избистри. Лин беше жива, в опасност и се нуждаеше от помощта му. Защо им е на тези мъже да идват, ако не вярваха, че съобщението е истинско? И щом се опитваха да я намерят, причината можеше да бъде само една — за да довършат работата, да се уверят, че е мъртва.
Адамс знаеше, че точно в момента не е способен на кой знае какво, но гневът, който беснееше из вените му, сякаш го съживи. Значи искаха да убият Лин? „Ще видим тая работа — каза си той. — Ще видим, и още как!“
Умът и духът му се сляха в едно за пръв път от много години насам. Свободната мечка се изви назад, за да избегне цевта на пистолета, и хвана ръката на стрелеца. Останалите трима не бяха извадили оръжията си и Адамс знаеше, че има шанс. Лакътят му полетя назад, право в челюстта на мъжа с пистолета, и го повали в безсъзнание. В същия момент Адамс сграбчи оръжието и сложи пръст на спусъка.
Мъжът тъкмо вадеше своя полуавтоматичен „Зиг Зауер“ от кобура, когато Мат стреля. Куршумът го улучи под ключицата и го запрати през стаята, а от грамадната изходна рана на гърба му изригна кръв.
Адамс бързо се прицели наляво и отново стреля. Алкохолът обаче си каза думата и той улучи мъжа в рамото, но това беше достатъчно, за да го обезвреди. Мъжът падна на пода с широко отворени очи. Адамс веднага се обърна, за да стреля по последния натрапник. Но осъзнал, че няма време да извади пистолета си, онзи се беше хвърлил към него, за да скъси разстоянието и да го обезоръжи. Добра стратегия. Когато Мат се обърна, вече беше твърде късно — мъжът беше до него и с всичка сила заби лакът в стомаха му.
Ударът изкара въздуха на Мат, пистолетът хвръкна във въздуха и се приземи до кухненския бокс. Тогава Мат усети тежестта на мъжа върху себе си, едрите месести пръсти се впиха в гърлото му, за да му отнемат живота.
Уискито, недостигът на сън, ударите в лицето и объркването му дойдоха твърде много и Мат усети как се предава под натиска на тези пръсти, а главата му олеква от липсата на кислород.
Не! Нямаше да се предаде, такъв вариант не можеше да има.
Измъкна ръка изпод тялото на здравеняка и посегна към евтината стъклена масичка до дивана. Пред очите му вече притъмняваше, но той вложи цялата си енергия и успя да я строши. Острият звук накара мъжа да спре за миг и да отпусне хватката си, което беше напълно достатъчно за Адамс. Той сграбчи къс стъкло от пода и го заби във врата му с триумфален животински крясък. Тъмночервена кръв рукна от прерязаната сънна артерия и заля лицето му.
Мат остана на пода няколко минути, а кръвта се стичаше от тялото му по евтиния килим. Накрая се надигна на колене, изправи се и огледа касапницата. Трима убити и един в безсъзнание.
Той самият обаче беше добре. И знаеше точно къде трябва да отиде.
В парка.
Лин беше жива.
3
Стивън Джейкъбс отпиваше билков чай от порцеланова чаша и се взираше в монитора на голямото орехово бюро пред себе си. От екрана го гледаха останалите единайсет членове на елитното ръководство на организацията. Това беше кодиран електронен конферентен разговор.
Ясухиро Обата погледна сериозно към камерата.
— Компрометирани ли сме? — простичко попита той. Като шеф на най-големия зайбацу в Япония той говореше прямо, факт, който доста притесняваше някои от по-дипломатично настроените членове.
— Не — отвърна Джейкъбс също толкова прямо. — Тялото е на сигурно място в Невада, а всички извън организацията бяха неутрализирани.
— С изключение на доктор Едуардс — намеси се Серджо Молина, голяма клечка в моторните спортове.
Джейкъбс се намести в стола си, преди да отговори.
— Вярно е, че още не сме открили доктор Едуардс, но операцията по издирването й току-що започна.
На екрана Юрий Андропов, собственикът на най-големия медиен концерн в Русия, се наведе напред.
— А ако проговори преди това?
— Няма да се стигне дотам, сигурен съм — отговори Джейкъбс и отново отпи от чая си. — Освен това тя знае много малко. Какво може да каже? Няма да й повярват. Да не забравяме също, че организацията ни контролира осемдесет процента от световните медии. Статията във всички случаи няма да види бял свят. Поставете се на нейно място — смята, че някой се опитва да я убие, и затова се е свързала с бившия си съпруг, а не с властите. Малко вероятно е да насочи вниманието към себе си. Не, дами и господа, смятам, че за момента сме в безопасност.