— Да, сър.
— Добре. — Джейкъбс приключи разговора и постави слушалката на вилката. Отново посегна към чая, но гласът на прекия му началник още кънтеше в главата му и той разля чашата на бюрото. „По дяволите!“
— Проблеми ли има?
— Не — ясно изрече Джейкъбс. — Няма причини за тревога.
— Не можем да си позволим проблеми. Не и сега, когато сме толкова близо.
— Оставете това на мен.
— Да. Не ни остава нищо друго. Но не ни разочаровайте.
Джейкъбс преглътна с мъка.
— Няма — каза накрая с убеденост, която се дължеше на факта, че ръководи най-влиятелната организация в света. — Мечтата ни ще бъде реализирана, можете да разчитате на това.
— Да — отвърна гласът. — И тогава ще заемете полагащото ви се място сред нас.
Джейкъбс се усмихна при тази мисъл и разбра, че ще направи всичко необходимо. Каквото и да беше то.
Сантяго пазеше скъпи за Адамс спомени. Докато той стоеше насред Парке Метрополитано на върха на Сан Кристобал, взрян в обвития от смог град долу, миналото се върна при него.
Точно тук направи предложение на Лин преди години, след като се бяха изкачили до върха на планината с въжената линия, ръка за ръка. Щастливи. Толкова невероятно щастливи.
Той я погледна в очите, отпусна се на коляно и й предложи брак. А тя прие. Това беше най-щастливият момент в живота му и той знаеше, че Лин изпитва същото.
— Здравей.
Щом чу гласа, той рязко се извърна. Бе толкова погълнат в мислите си, че дори не забеляза жената, която се отдели от група туристи и се доближи до него.
„Лин.“
Годините изобщо не я бяха променили. Всъщност тя изглеждаше дори по-добре от последния път, когато се видяха. Очевидно преживяваше страхотен стрес и въпреки че изглеждаше така, сякаш не бе спала от седмици, красотата й прозираше под изтощението.
Нямаше никакво съмнение, това беше тя — Евелин Едуардс, жива, от плът и кръв. Значи имейлът беше истински и тя наистина се нуждаеше от помощта му.
— Лин — каза накрая той и я прегърна за пръв път от петнадесет дълги години.
4
— Е, как върви? — попита Дейвид Макнълти, запращайки топката на триста метра през игрището за голф. Като по-млад беше полупрофесионалист и все още намираше време за една игра всеки уикенд, въпреки че беше президент на САЩ.
— Добре — отвърна Тони Кърн. — Търговската делегация пристига в Пекин утре сутрин и китайците вероятно ще се съгласят. Те…
Прекъсна го пронизителният звън на мобилния му телефон. Кърн се втренчи в екрана и вдигна веднага, макар че президентът стоеше до него и чакаше отговор на въпроса си.
— Да — кратко отговори той и затвори. Пренебрегвайки президента, който все още търпеливо чакаше, той набра някакъв номер и обърна гръб на Макнълти.
— Новини от АНС — прошепна той. — Сантяго, Чили. Парке Метрополитано. — После кимна. — Да — довърши Кърн и затвори.
Макнълти стоеше с ръце на кръста, вторачен в помощника си.
— Прощавай, Тони, да не ти прекъсвам работата?
Киселият му тон не убягна на Кърн, но това нямаше значение. Макар че беше президент на Щатите, Макнълти не бе един от избраните. Съвсем скоро щяха да си разменят местата и Макнълти, и останалите като него, щяха да бъдат стъпкани от истинския световен елит.
— Беше ужасяващо — каза Лин, когато се върнаха в двойната стая, която беше резервирала в „Хостал Американо“ — евтин, скромен хотел в центъра на Сантяго, напълно достатъчен за целите им.
Адамс седна на леглото срещу нея и я изслуша. Вече му беше казала, че в ледника са открили тяло, което вероятно е на четиридесет хиляди години, но има дрехи и инструменти, които пораждат изключително озадачаващи въпроси. Изпи чаша вода, докато тя му разказваше как група военни инженери са се изсипали на глетчера, извадили са тялото и са евакуирали всички с хеликоптер.
В него напираха въпроси, твърде много, за да ги брои, но той не искаше да прекъсва Лин. Тя очевидно изпитваше облекчение, че най-сетне може да говори за това, да сподели какво е преживяла.
— Видях мигащите светлинки и се разкрещях на всички да се махат — продължи тя. — После просто реагирах, не знам защо. Отворих вратата от страната на пилота и скочих. — Гласът й пресекна от емоциите. — Хеликоптерът експлодира, докато бях във въздуха, пламъците ме лизнаха, преди да падна във водата.