Нуждаеха се от друг подход и Мат знаеше какъв е той. Единствената трудност беше да убеди Лин. Замълча, решен да изчака, докато тя няма друг избор. Скоро по радара заблестяха електронни светлинки — четири на брой. Той бързо изчисли скоростта им, тази на хеликоптера и прецени, че до удара остава около минута и половина. Отново погледна картата на местността и намали скоростта. Искаше да стигне в каньона почти едновременно с ракетите.
— Намаляваме ли? — невярващо попита Лин.
Адамс се обърна към нея и кимна. След което й обясни плана си.
В щаба на Бронираната бригада полковник Санте наблюдаваше как четирите му величествени птици се носят към злощастния хеликоптер. Възхити се на маневрите на пилота — нагоре, надолу, наляво, надясно — и в същото време му съчувстваше за напразните усилия.
Не оставаше много време и макар че хеликоптерът беше изминал осемдесет километра във вътрешността на Перу, той не очакваше проблеми с тамошните власти. Беше му обещано, че те ще съдействат.
Забеляза, че пилотът беглец отново прилага контрамерки — една от ракетите се подведе по инфрачервената стръв и експлодира зад хеликоптера. После Санте се усмихна — останалите три улучиха целта и екранът на радара ярко просветна.
Полковникът премигна, а екранът се изчисти. Ракетите си бяха свършили работата — хеликоптерът и хората в него вече не съществуваха.
18
Елдридж научи новината по-малко от минута след разрушителния удар. Значи всичко беше свършило. Или не? Той знаеше, че и преди е допускал тази грешка — твърде рано бе да приеме, че бегълците са мъртви. Е, не и този път. Щеше сам да се увери. Самолетът им щеше да стигне до мястото на удара след по-малко от десет минути, освен това чилийските и перуанските военни и полицейски отряди също пътуваха натам.
Той щеше да огледа мястото от въздуха, да провери дали хеликоптерът наистина е разрушен, че не става дума за поредния гаден трик, а после да се приземи и да ръководи разследването на земята.
След като го бяха улучили три ракети, от хеликоптера щяха да са останали само горящи руини, просто един огнен ад. Елдридж обаче нямаше да се успокои, докато не открие някакви останки от телата.
Тогава вече можеше да се отпусне.
Самолетът „Лиър“ стигна на мястото в рамките на предвидените десет минути и Елдридж с наслада огледа пламтящите останки от хеликоптера, погребани на дъното на дълбокия каньон. Огънят се протягаше нагоре по скалите и почти докосваше самолета му.
Едва ли някой би оцелял след подобна експлозия, но ако Елдридж си беше взел някакъв урок от тази задача, той беше, че всичко е възможно.
Отиде в пилотската кабина и каза на капитана да намери място за приземяване.
Дванадесет часа по-късно, когато нощният мрак се спусна окончателно, а температурата падна почти под нулата, разследващият екип откри нещо.
По-рано през деня избухнаха дребни разпри за това под чия юрисдикция се провежда разследването, но Елдридж и хората му взеха нещата в свои ръце и използваха ресурсите и на двете страни, за да ускорят операцията.
Долу обаче наистина нямаше кой знае какво. Ударът беше нагорещил жестоко фюзелажа, унищожавайки всичко в хеликоптера за по-малко от секунда. Когато той се разби на дъното на дълбокия каньон, вече не беше останало много за разследване.
Онова, което остана, бе извадено, сортирано, проучено и идентифицирано късче по късче. Съобщиха на Елдридж, че температурата е била толкова висока, че е малко вероятно да е останало нещо от бегълците, похитили хеликоптера. Можеха да се надяват най-много на парченце обгоряла кост или някой зъб.
Елдридж нямаше да остане доволен, преди да е напълно сигурен, че Адамс и Едуардс са мъртви. Затова първата вълна облекчение го заля едва в полунощ.
— Ето, сър! — заяви развълнуваният техник, понесъл нещо в прозрачно пластмасово пликче.
— Какво е това? — попита Елдридж.
— Зъб — щастливо отвърна мъжът. — Много е обгорял — продължи той и го вдигна, за да може Елдридж да го огледа със собствените си очи, — но е зъб от мъжа, който е бил в хеликоптера.
— Сигурен ли сте? — попита Елдридж, допускайки вълнението му да нарасне само едва-едва на този етап.
— Сто процента, сър — потвърди техникът.