— Лин! — възкликна той с поривист италиански акцент. — Какво правиш тук, за бога?
— Нуждаем се от помощта ви — прямо отвърна тя.
След моментно колебание Баранели се усмихна.
— Разбира се, ще ти осигуря всичко, което ти трябва. Само че ще трябва да говорим в самолета — каза той и тръгна обратно. — Условията са идеални, но имаме само още един час.
Лин погледна към Адамс и простена. „Пак ли във въздуха?“ Само това й липсваше. Въпреки това последва Баранели в малкия самолет с надеждата, че веднъж — поне веднъж — ще успее да се приземи нормално.
— През по-голямата част от годината трябва да излетиш късно сутринта или късно следобед, през останалото време има мъгла — обясни Баранели, когато чесната се отдели от пистата и се издигна високо в редкия утринен въздух. — Аз обаче открих, че най-хубаво е рано сутрин. Вече летях петдесет пъти и все още съм изумен, казвам ви.
Лин и Адамс кимнаха. Лин знаеше, че старият й приятел е огън и жупел, особено когато говори за работата си. Щеше да й коства сериозни усилия да насочи разговора в желаната посока. Точно когато се канеше да заговори, Баранели я прекъсна.
— Преди виждали ли сте знаците от въздуха? — попита той гостите си.
Адамс и Лин поклатиха глави.
— Не? — доволно възкликна Баранели. — Е, значи ударихте кьоравото! А и има ли по-подходящ водач от мен? Ако сте късметлии — добави той и им намигна, — може дори да споделя теориите си с вас.
Баранели беше като машина — водеше си записки в тефтер с подгънати ъгълчета, правеше снимки с висока резолюция и всякакви сложни изчисления, и едновременно с това ентусиазирано разказваше историята на знаците по-добре от всеки професионален гид.
— Не е ли невероятно? — попита той, при това не за първи път. — Оттук знаците и геоглифите изглеждат безполезни, сякаш просто пресичат пампата без никаква мисъл, някои са издълбани сръчно, други — грубо. Каква бъркотия, а? Но ако се доближим — продължи той и кимна на пилота, който започна да се спуска към пустинната равнина, — красотата на замисъла си личи ясно. Виждат се клиновете — каза той и им посочи големите трапецовидни форми, някои от които се простираха на седемстотин и шейсет метра, — пресечени от самите линии, съвършено прави, с дължина до четиринадесет километра и четиристотин и осемдесет метра. Има спирали, триъгълници, кръгове, списъкът е безкраен. Знаете ли колко общо са геометричните фигури?
Лин поклати глава.
— Боя се, че не.
— Някъде около деветстотин. Деветстотин! Можете ли да повярвате? Направо е невероятно. Ами силуетите? — продължи Баранели, потънал в свой собствен свят. — Има около седемдесет биоморфни — животни и растения, включително няколко добре известни примера. Колибрито, чаплата, кондорът, кучето, ръцете, паякът, пеликанът, маймуната — изброяваше той, като подчертаваше всяка дума, посочвайки към съответния геоглиф.
Адамс и Лин осъзнаха, че се взират възхитено в рисунките, скупчени заедно в единия край на просторната равнина, чиято площ според Баранели беше близо петстотин и осемнадесет квадратни километра. Размерът на формите беше смайващ. Адамс прецени, че дължината на пеликана сигурно е почти триста метра.
— А ето го и моят любимец — с усмивка продължи Баранели. — Астронавтът.
Адамс и Лин надникнаха от прозорците на самолета и видяха фигура, издълбана в склона на малък хълм. Слънцето я осветяваше чудесно и те ясно видяха мъж с нещо като шлем, вдигнал ръка за поздрав. Но към кого? Към какво?
— Е? — попита Баранели, явно развълнуван. — Какво ще кажете?
— Определено е интересен — отвърна Лин. — Какво е предназначението му?
Баранели се извърна от прозореца и вдигна вежди.
— А! — възкликна той. — Това е въпросът! За какво служат тези рисунки, която и да е от тях? Какво мислите? — попита професорът, сякаш изпитваше студентите си.
— През годините са възникнали различни теории — започна Лин, — като се започне с тази на Козок, който смята, че това е астрономически календар. Компютърното моделиране обаче доказа, че става дума просто за случайни съвпадения.
— Точно така — съгласи се Баранели и кимна. — Друго?
— Ами, смятам, че основната теория е, че са религиозни пътеки, свързани с култове, посветени на водата или плодородието.