— Да, много хора са на това мнение — потвърди професорът. — Етнографските и историческите данни сочат, че обожествяването на планините и водните източници е било в основата на древните религии и култури в Наска. Следователно знаците могат да бъдат възприемани като свещени пътеки, които водят вярващите към места, където да почитат тези божества.
— Много хора са на това мнение… освен вас? — опипа почвата Лин.
Баранели се разсмя.
— Освен мен, това е сигурно!
— Какво мислите тогава? — попита Адамс.
— Време е да кацаме — отговори Баранели. — Ще продължим разговора си, докато обядваме, надявам се?
21
Час по-късно Баранели и двамата му гости се разположиха на неговата маса в хотел „Знаците в Наска“, а той си сипа чаша кианти и продължи лекцията си.
— Чували ли сте теорията за древния астронавт? — попита той.
Лин кимна и отпи глътка вода.
— През шейсетте години на миналия век Ерих фон Деникен изказва предположението, че правите линии са писти за извънземни космически кораби. Всъщност според него цялата долина е нещо като гигантско летище.
— Точно така — каза Баранели, — въпреки че не сме сигурни дали повърхността е била достатъчно здрава, за да поеме тежестта на чести кацания. Той обаче има интересни теории и за останалите геоглифи и твърди, че наските са ги нарисували, след като извънземните заминали и се върнали на родната си планета.
— Защо им е да го правят? — попита Адамс.
— По целия свят са документирани подобни рисунки — обясни Баранели. — Тъй наречените „карго култове“ възникват, когато местното население бъде посетено от по-напреднала култура, припише й свръхестествени качества и започва да възприема гостите и тяхното „карго“ като богове. Множество такива култове възникнали в югозападната част на Тихия океан след Втората световна война, когато американците и японците използвали островите там за военни бази и разтоварвали огромни количества стока. Когато след войната базите затворили, а доставките секнали, местните се опитали да предизвикат нови, като построили груби имитации на писти, самолети и радиоапаратура и ги обожествили.
— И Деникен е смятал, че същото се е случило и тук? — попита Адамс.
— Да, и не е спрял дотам. Вярвал, че религията по целия свят съществува, за да почита извънземни, които посетили земята, удивили примитивния човек с технологиите си и си тръгнали, а той трябвало да измисли свръхестествени обяснения за видяното.
— Вие се шегувате — скептично отвърна Адамс. — Значи Господ е бил извънземно?
— Една от главите, написани от Деникен, вероятно точно тази, която го е направила известен, е озаглавена „Бог астронавт ли е бил?“ — с усмивка обясни Баранели.
— И с какви доказателства е подкрепил това твърдение? — попита Адамс, все така скептично настроен.
— Трябва да разберете, че през годините такива твърдения са изказани не само от Деникен, а от много астрономи, астрофизици, историци, философи и кой ли още не. Според тях съществуват много доказателства за тази теория, но други биха казали, че става дума просто за странни аномалии.
— Какви аномалии? — попита Лин, все още търсейки връзка между нейното собствено откритие и тези приказки за древни извънземни.
— Една такава аномалия са знаците в Наска — откъде са дошли, кой ги е измислил и с каква цел? Дали фактът, че се виждат само от въздуха, сочи, че са създадени за очите на разумни същества, които се придвижват по въздуха? И откъде биха се взели тези летящи машини толкова отдавна? Именно това е аномалия — нещо, което не се вписва в историческите и археологическите ни познания. Какво друго ли? — продължи Баранели, преди Адамс или Лин да успеят да отговорят. — Карта от шестнайсети век, открита в руините на двореца Топкапъ в Истанбул, където Антарктида е нарисувана така, както би изглеждала, ако не беше покрита с лед — състояние, в което не е била от петнадесет милиона години. Това копие на карта от преди милиони години ли е, или адмиралът от шестнайсети век е имал достъп до сателитен анализ и радар, който прониква в земята? Ако е така, откъде може да е дошла такава технология? Съществуват и различни древни рисунки, които наглед изобразяват извънземни посетители или астронавти с шлемове, също като геоглифа, който видяхме току-що. Говорим за пещерни рисунки в африканска Сахара, храмовете на маите в Мексико и навсякъде из земите между тях — Зимбабве, Южна Африка, Русия, Вал Камоника в Северна Италия, Узбекистан и така нататък. Все същите изображения — човекоподобни фигури със странни дрехи и шлемове. Дърворезбата от Храма на посвещенията в Паленке, Мексико, например, ясно изобразява прилична на астронавт фигура, седнала на контролния пулт на мъничка ракета. Това може ли да бъде обяснено по стандартния начин?