Адамс и Лин стигнаха до потилнята рано сутринта. Мат и бившите му колеги топло се прегърнаха и те го представиха на новите членове на екипа. Представиха и Лин, а тя си даде сметка каква чест е да се намира там — външните хора рядко бяха добре дошли.
Адамс се радваше да види старите си приятели, но го притесни отсъствието на Марк „Небесния Дух“ Таканауи. Фактът, че той му беше дал паспорта и парите, с които стигна до Южна Америка, както и тревожните лица на останалите, не вещаеха нищо добро.
Въпросите му обаче трябваше да почакат, тъй като традицията изискваше първо да се пречистят ритуално, а после да запалят огъня за церемонията. Разговорът можеше да започне едва тогава.
2
Адамс погледна към Лин. Тя не за пръв път влизаше в потилия — беше я водил в тази в собствения му резерват, когато бяха женени — но той виждаше, че ужасната горещина й се отразява, а по лицето и шията й обилно се стича пот. Както повеляваше обичаят, беше напълно облечена. Адамс се зачуди дали тя няма да припадне — все пак беше минало много време.
Тя обаче се държеше и дори се присъедини към ритуалните напеви, съпроводени от спокойния ритъм на барабаните. Никога не му се беше струвала по-красива.
— Мат — каза Джон „Танцуващият пръв“ Айита, индианец от племето чероки и водач на отряда след напускането на Адамс, — време е да поговорим.
След тези думи атмосферата в палатката мигновено се промени.
Адамс кимна.
— Какво стана с Марк?
Айита скръбно вдигна очи към покрива на палатката и небето отвъд.
— Неотдавна го отнеха от нас. Сега е при духовете.
— Как? — попита Адамс, но се боеше, че вече знае отговора.
— Сърдечен удар.
Мат знаеше, че съвпадението е твърде голямо. Невъзможно беше да е било истински инфаркт и при тази мисъл го заля мъка. Вината беше изцяло негова. Врагът най-сетне беше успял да заснеме лицето му, докато влизаше в Чили, да разбере с какъв паспорт пътува и да открие Марк Таканауи. После сигурно го бяха изтезавали, за да получат информация, предизвиквайки инфаркта.
— Успя ли да прегледаш тялото?
— Бодауей успя да го погледне в моргата, преди погребението — отвърна Айита с мрачно лице.
Бодауей „Палещият огън“ Арауан беше главният медик на Вълците и се беше превърнал в легенда благодарение на смесицата от традиционна и супермодерна медицина, която практикуваше.
— Мисля, че са използвали електронен спусък — каза той с глух глас. — Говори се, че армията все още го изпробва, засега не може да се купи. Изпраща статични заряди към сърцето и разстройва обичайния електрически сигнал, предизвиквайки симптомите на инфаркт на миокарда. Щях напълно да го пропусна, ако не търсех нещо необичайно. Под космите на гърдите му обаче имаше две миниатюрни изгаряния, които сочат, че е било използвано електронно устройство. Това се допълва с останалите следи, които открих — няколко синини и контузии по тялото, които говорят за побой и употребата на белезници. Освен това открих пробождане от игла в свивката на десния му лакът, а и резултатите от кръвните проби бяха странни.
— Как така? — попита Адамс, вината го разкъсваше.
— Открих следи от бързодействащи барбитурати, най-вече тиопентал, активната съставка на така наречения серум на истината, натриев пентотал. Това означава, че е бил отвлечен и разпитван, преди да го убият с електронно устройство, непознато извън военните кръгове.
— Значи е бил екзекутиран? — попита Адамс.
— Без никакво съмнение — потвърди Арауан.
Стоманеният поглед на Джон Айита се насочи към Мат.
— И смятам, че е крайно време да ни кажеш защо.
Адамс не се допита до Лин, преди да започне разказа си — знаеше, че тя ще го разбере. Един човек беше дал живота си заради нейното откритие и те дължаха истината на приятелите му.
Мат започна от самото начало, с мисията на Лин в Антарктида, и описа премеждията им в подробности. Това, че мъжете, с които споделяше информацията, работят за правителството, което може би стоеше зад всичко това, не го безпокоеше. Племенните връзки винаги бяха по-силни от верността към правителството.