Выбрать главу

Когато привърши разказа си, Айита поклати едрата си глава бавно и невярващо.

— Невероятно — каза той накрая. — Просто невероятно. Значи Марк е мъртъв заради това откритие?

Адамс кимна засрамено.

— Да. Мъртъв е, защото го помолих за помощ.

Той замлъкна. Мисълта, че сега може би застрашава и останалите си приятели, не му беше хрумвала и вината го заля отново като гореща вълна. Какво беше сторил?

— Моля ви, простете ми — заекна той. — Аз…

Айита вдигна ръка.

— Не се тревожи, братко — каза той. — Марк Таканауи ни бе отнет от могъщ враг и ние няма да намерим покой, докато не му отмъстим.

Сърцето на Адамс се изпълни с надежда.

— Ще можете ли да отделите толкова време? — попита той.

Айита кимна.

— Боя се, че да — каза той. — След като прегледахме тялото на Марк, Министерството на вътрешната сигурност разпусна Сенчестите вълци. Наредиха ни да се върнем при племената си и да се разформироваме. Дори не ни предложиха друга работа. Вълците вече не съществуват.

— Шегуваш се! — възкликна Адамс.

— Боя се, че не — отвърна Айита. — Би било трудно да избият всички ни, особено докато работим за правителството, така че вместо това ни разпуснаха и ни пратиха по резерватите, за да се пръснем из страната. Няма да се изненадам, ако през следващите няколко седмици „нещастни случаи“ сполетят още някои от нас.

— Що за хора могат да разпуснат група като Вълците? Сигурно са от проклетото Министерство на вътрешната сигурност! — обади се Лин за пръв път, откакто беше влязла в палатката, и всички погледи се насочиха към нея.

Айита се обърна към един мъж от другата страна на огъня и се взря през горещата мъгла.

— Самюъл? — подкани го той.

Самюъл „Двата коня“ Стивънфийлд беше разузнавачът на групата.

— Вече започнахме разследването, разбира се — отвърна той и забеляза внезапния интерес по лицата на Адамс и Лин. — Някога чували ли сте за групата „Билдерберг“?

Лин отговори първа, като се стараеше да пренебрегне задушаващата жега и влага в палатката.

— Не е ли просто сбирщина политици и медийни магнати, които се срещат веднъж годишно, за да обменят идеи и телефонни номера? Нещо като неофициална мрежа за големи клечки от целия свят. — Избърса потта от челото си, но след миг тя изби отново. — Мисля, че дори Сам Аткинсън отиде на една от срещите им преди няколко години и…

Тя замлъкна насред изречението, осъзнала какво значи това. Аткинсън беше директорът на НАСА, както и първият човек, на когото бе съобщила за тялото.

— Кажи ни какво знаеш — каза Адамс на Стивънфийлд, а разузнавачът кимна.

— До известна степен Лин е права — започна той. — Първата среща на групата се е състояла през май петдесет и четвърта в хотел „Билдерберг“ в Холандия, оттам произлиза и името им. Събрали се заради проблеми със съдействието между Европа и САЩ по повод на наистина важните проблеми. Преценили, че е нужна нов вид среща, малко по-скрита и неофициална, без да се тревожат, че журналистите ще отразяват или коментират казаното, особено предвид надигащата се от СССР заплаха. След края на Студената война срещите продължили и зачестили. Дори без комунистическата заплаха западните лидери все още имали сериозни грижи — търговията, пазара на труда, финансовата политика, екологичните проблеми, инвестициите, тероризма и международната сигурност, например. Обикновено участват около сто и двадесет души, като списъкът се мени ежегодно. Мнозинството са от Европа, останалите — от САЩ, но други нации по света са все по-добре представени. Една трета от делегатите са министри и политици, а останалите две трети представляват сферите на индустрията, финансите, труда, образованието и комуникациите. По време на срещите не се подготвят резолюции, не се гласува и не се издават политически декларации. Това са просто говорилни, където най-добрите в света се събират далеч от светлината на медийните прожектори.

— Те как са свързани с това, което става? — попита Адамс.

— Връзката изникна, когато проучихме кой е притискал Министерството на националната сигурност да ни разпусне. Накрая разбрахме, че натискът идва директно от Белия дом, по-конкретно от съветника на президента, Тони Кърн. Бързо открихме, че той е член на група „Билдерберг“.

— Член ли? — попита Лин. — Нали казахте, че мрежата е неформална и че всяка година участват нови хора?