Адамс и Лин бяха получили папки с онова, което Стивънфийлд бе открил за група „Билдерберг“ до момента, и веднага се сетиха кой е Джейкъбс.
— Председателят на групата? — попита Адамс.
— Същият. Така че нека го кажа ясно — продължи Стивънфийлд. — Помощникът на председателя на група „Билдерберг“ е човекът, наел хеликоптерите, които са закарали инженерите в Антарктида и са отлетели с тялото. Сега имаме ясна, неоспорима връзка между групата и онова, което ви се случва.
— Добре — спокойно каза Адамс. — Какво още знаем?
— Джон иска да разговаря лично с вас за това — отговори Стивънфийлд и се изправи. — Хайде, да тръгваме.
Бизнес паркът „Хай Кдан“ е част от Комитета за развитие на Сан Екзейвиър в Тусон, до магистрала „Ногалес“. Намира се на територията на тохоно о’одхам и Джон Айита, който беше наел там един малък склад на дългосрочен договор, го смяташе за нещо като убежище.
Ситуацията около Мат Адамс и бившата му съпруга много го притесняваше. Не стига, че един от старите му другари бе мъртъв, а и целият отряд беше закрит от чудовищно могъщ враг. Ами тялото, което Лин и екипът й, също избит, бяха открили в Антарктида? То пък какво беше? Наученото досега му подсказваше, че вероятно е наистина специално и затова привлича такова специално внимание. Онова, което особено го тревожеше обаче, беше мястото, където бе кацнал хеликоптерът, който го пренасяше. То доказваше, че онези, срещу които щяха да се изправят, са по-силни, отколкото си мислеха в началото.
Щеше да им се наложи да влязат в бърлогата на звяра и Айита се чудеше дали Адамс все още има хъс за това.
4
Слънцето вече залязваше — огромна, червена огнена топка, която бавно се спускаше зад Тусонските планини далеч на запад, — когато очуканият форд седан на Стивънфийлд спря пред склада. Голямата врата от страната на Айита беше отворена и Стивънфийлд бавно вкара колата, като я паркира вътре, далеч от любопитни погледи. После излезе, последван от Адамс и Лин.
Вътрешността на сградата наистина приличаше на склад — дори имаше стока, макар че Адамс нямаше представа каква. Цялото място край стените беше заето от щайги, поставени върху палети, а открита стълба водеше към тесен коридор и остъклен офис, който гледаше към останалата част от склада. Адамс погледна нагоре и видя Айита, който стоеше на големия прозорец и им махаше да се качат.
— Така — каза той, когато всички се настаниха на сгъваемите столове в спартанския му кабинет. — Сам ви каза за връзката с Джейкъбс, нали? — Той изчака да потвърдят, преди да продължи, кръстосвайки из офиса като голяма котка. — Сега ще ви кажа къде е кацнал хеликоптерът с тялото. Проследихме маршрута му до международното летище „Маккарън“ в Лас Вегас. По-конкретно терминал „Джанет“.
— Терминал „Джанет“? — повтори Адамс. Сякаш го удариха с ковашки чук.
Айита само кимна.
— Добре — каза Лин, усетила, че нещо й убягва. — Някой може ли да ми обясни какво му е специалното на терминал „Джанет“?
— Искаш ли да й кажеш, Мат? — попита Айита.
Адамс бавно кимна и се обърна към нея.
— Когато работех тук, често стигахме чак до Невада. Говорехме с местните племена, които отлично знаят какво точно става. За терминал „Джанет“ на летище „Маккарън“ открай време се носят слухове, но нашите познати ни посветиха. Ние проверихме и се оказа, че е вярно.
— Кое е вярно? — попита Лин.
Адамс и Айита се спогледаха.
— Така наречените „полети Джанет“ от „Маккарън“ обикновено ходят само до едно място — каза накрая Мат. — Базата на военновъздушните сили при езерото Груум. Позната на останалия свят като „Зона 51“.
— Зона 51? — невярващо повтори Лин. — Сигурен ли си?
Адамс кимна, явно не беше нужно да й обяснява какво е Зона 51.
Базата получила името си, защото на картите от петдесетте и шейсетте години на двайсети век я идентифицирали като „зона 51“ от Тренировъчния и тестови полигон в Невада — колосална военна база с площ от близо дванадесет хиляди квадратни километра, по-голяма от някои страни. Американското правителство отрича съществуването й от десетилетия, но то всъщност е широко известно, дори и да не се знае какво точно става там в момента.