Става дума за строго секретна военна база за тестове и изследвания, понастоящем използвана от Трета част на Изпитателния самолетен център на военновъздушните сили, но основана през 1955 г. от Локхийд и ЦРУ, за да изпробват новия разузнавателен самолет U2. Оттогава насам базата непрекъснато се разширява и дава начало на много други „черни“ проекти, включително „Блекбърд“ А-17, стелт самолета F-17 и стелт бомбардировача В-2. Освен това играе важна роля в развитието на най-новите военни технологии като безпилотния шпионаж и бойните самолети.
Зона 51 обаче е по-известна с това, че според много хора там има извънземна технология, скрита в склад до езерото Груум. Смята се, че тя служи за основа на военната технология, благодарение на която САЩ остава на първо място в това отношение.
Едно от основните вярвания на любителите на конспиративни теории е, че военновъздушните сили и ЦРУ са си присвоили НЛО, което се е разбило при Розуел в Ню Мексико през 1947. Смята се, че корабът, заедно с извънземните си пилоти, е бил прибран във военновъздушна база „Едуардс“, докато приключи строежът на Зона 51, където по-късно го изпратили за анализ. Според много хора единствената цел на базата е проучването, разработването и използването на извънземни технологии.
Без доказателства обаче слуховете си оставаха просто слухове и макар че Адамс и Лин бяха наясно с това, съвпадението им се струваше твърде голямо и погледите, които си размениха, подсказваха, че и двамата мислят едно и също.
— Значи — заговори Лин от името на двамата — тялото, което открихме, се намира на единственото място, за което се говори, че използва или има достъп до извънземна технология?
Стивънсън кимна.
— Човек не може да не се замисли, нали?
Адамс го погледна.
— Можем ли да влезем в базата?
— Обмислихме възможностите, но не изглежда осъществимо. Може да опитаме да се качим на един от полетите „Джанет“, за да ни закарат директно, но шансовете да ни хванат са твърде големи, особено докато слизаме от самолета, след като се приземи. Единственият друг начин е да отидем пеша. Базата не се охранява по конвенционалния начин — твърде голяма е, за да я заградят напълно, но има въоръжени патрули. Наричат ги „камута“ заради камуфлажните униформи. Служители са на частна охранителна фирма и имат разрешение да убият всеки, който е достатъчно луд да се опита да влезе. Навсякъде има топлинни сензори и ще е много трудно да преминем, без да ни открият. Дори един от нас да успее да мине през охраната и да влезе в базата, нямаме представа как изглежда отвътре. На някои сайтове има сателитни снимки, на други — снимки, направени с фотообектив от близките планини, но какво има вътре просто не е известно. Неслучайно това е най-секретната военна база в света. Единственото, на което можем да разчитаме, са слухове. Един от тях е, че има до десет нива под земята. Ако има дори малка възможност това да е вярно, откъде ще започнем? Би било невъзможно да открием нещо на такава огромна площ. Според друг слух има седем хангара с врати, скрити в склоновете на някаква планина до езерото Папуус на юг от Зона 51. Шансовете да открием нещо полезно, ако изобщо успеем да се вмъкнем, са почти нулеви, докато тези да ни арестуват и най-вероятно да ни убият са изключително високи.
Адамс кимна в знак на съгласие.
— Какво друго ни остава? — попита Лин.
— Стивън Джейкъбс — отговори Адамс, отгатнал мислите на Айита. — Проучихте ли го?
Айита кимна.
— Проучихме го. Сам?
— Живее в имение в колониален стил до Вашингтон — обясни Стивънфийлд. — Точно на брега на Потомак, до държавния парк Мейсън Нек при Колчестър, на тридесет и два километра югозападно от града. Четохте ли досието му?
Адамс и Лин кимнаха. За ограниченото време, с което разполагаха Стивънфийлд и познатите му, той беше успял да напише не само доклад за група „Билдерберг“, но и биографични справки за членовете на управляващия комитет на организацията.
— Значи знаете, че е бил голяма клечка във Вашингтон и очевидно още има огромно влияние в града. До трийсетгодишна възраст почти няма информация за него, но оттогава насам се е издигнал с невероятна скорост както във военното, така и в цивилното разузнаване. Обича да е в центъра на събитията и макар че е в пенсия, не се отдалечава от столицата. Логично е — като водач на група „Билдерберг“ иска да има достъп до всичко.