— Нещо друго? — попита Адамс.
— Пазачите си ги бива. Около дузина са, плюс няколко лични охранители. До един са професионалисти, които няма да заспят по време на работа.
— А кучетата? — попита Мат. — Каква порода са?
— Добермани, добре обучени. Има четири отряда — по един пазач с две кучета. Сменят маршрутите, а екипите се редуват по алеята и ливадите.
— Добре. Къде е базата ви в момента?
— Къмпингуваме в парка. Няколко пъти се опитахме да се доближим до оградата през нощта, но прескачането е адски трудно.
Адамс кимна.
— Добре, да вървим в лагера. Може да измислим някакъв план.
6
Докато се стъмни, вече бяха съставили и репетирали плана и всички бяха готови. Когато Лин погледна Адамс, в очите й се четяха всякакви емоции — страх, тревога, вяра, любов — и той се опита мислено да я накара да му се довери. Щеше да тръгне сам, разбираше, че така е по-безопасно. Истината беше, че той просто бе най-добрият, когато става дума за такива неща. Беше вярно, преди да се присъедини към Вълците, беше вярно и сега, когато уменията му най-сетне се бяха възвърнали напълно.
С нея не се нуждаеха от думи — стигаха им само разменените погледи между двама души, които са преживели заедно толкова много и въпреки това искат да преживеят още. Когато по бузата на Лин се търкулна сълза, Адамс се обърна и изчезна между дърветата, в гъстите гори на парка Мейсън Нек.
Оградата около имота на Джейкъбс беше каменна, висока два метра и четиридесет сантиметра, увенчана с шипове и бодлива тел, а на всеки шест метра по протежението й имаше по една камера за наблюдение. Докато я разглеждаше, Адамс си помисли, че скалите може би не бяха чак толкова лош избор.
Нощта беше облачна и отначало гората тънеше в непрогледен мрак. Можеше да използва очила за нощно виждане — Айита лесно щеше да му намери — но не ги харесваше. Ограничаваха периферното му зрение и го оставяха открит отстрани. Затова предпочете да разчита на уменията, които му беше дала природата, и прекара първия половин час в гората, клекнал на студената земя, докато очите му свикнат с тъмнината.
Истината е, че „непрогледен мрак“ няма — само изглежда такъв, преди очите да са получили възможност да се нагодят. Въпреки че естествените светлинни източници — луната и звездите — бяха покрити от облаци, изкуствените бяха постоянно налице, особено толкова близо до голям град като Вашингтон. Макар че Адамс се намираше в държавен парк и беше заобиколен от огромни дървета, на място, което би се сторило изолирано на немалко хора, столицата беше само на шейсет километра разстояние, а водният басейн, който делеше Мейсън Крийк от още няколко големи града, беше сравнително малък. В резултат на това, ако очите на Адамс привикнеха достатъчно, светлината щеше да им стига, за да виждат ясно без помощта на каквито и да е устройства. Нужно беше само търпение, а от него той имаше в излишък.
Освен това знаеше как да вижда предметите в мрака, като ги гледа под най-подходящия ъгъл, но никога директно, за да увеличи максимално ефекта от наличната светлина върху ретината. Това беше едно от уменията, които бе развил много отдавна, в равнините в Бадландс.
Там научи и друго — някои от нощните същества, които бродеха из онези земи, включително смъртоносната прерийна гърмяща змия, разчитаха на зрение, което реагираше на топлината, и когато излизаше на лов с приятелите си, той често мажеше тялото си със студена кал, за да избегне фатални сблъсъци с тези хищници. Сега беше направил същото — всеки сантиметър от тялото му беше покрит със студена кал, извадена от дълбоките ями до лагера. Не беше сигурно, че ще заблуди топлинните сензори, с които се твърдеше, че е заобиколен имотът, но беше добро допълнение към основния му замисъл, а при такава охрана и най-дребното нещо помагаше.
Очите му се бяха приспособили напълно и той огледа стената, бодливата тел, камерата и околните дървета. Описанието на Нахана беше точно — гората стигаше точно до оградата, а от страната на имението дърветата бяха изсечени на десет метра навътре заради сигурността. Мат беше сигурен, че Джейкъбс е искал да изсекат и тези в парка, и изпита доволство при мисълта, че влиянието на този човек очевидно не е достатъчно голямо, за да бъдат изсечени цели акри гора в държавен парк. Предположи, че отрицателният ефект от обществената реакция би натежал пред положителния ефект върху сигурността. За Джейкъбс основният предпазен механизъм вероятно беше, че никой не знаеше къде се намира, а публичен скандал щеше да унищожи това предимство за секунди.