Хората от охраната на Джейкъбс явно се тревожеха, че натрапниците биха могли да се изкатерят по дърветата и да минат над стената — затова тези от тяхната страна бяха изсечени. Това обаче нямаше да спре Адамс и той внимателно ги огледа, като обходи стената, стараейки се да остане извън обсега на камерите. Накрая откри едно, което му се стори идеално — огромен дъб, чиито дълги дебели клони стигаха на двадесет и пет сантиметра от имота и висяха на малко повече от метър от оградата.
Без да губи време, Адамс за секунди се изкачи по дебелия ствол и се изтегли по избрания клон, докато висеше на сантиметри от стената. Обвил здраво крака около него, той лежеше по корем, надничаше над бодливата тел и се опитваше най-сетне да зърне имението зад дърветата.
Както и подозираше, в откритото пространство между стената и дърветата имаше и камери, и топлинни сензори, притаени в очакване на всеки глупак, дръзнал да прескочи оградата откъм парка. Те обаче бяха настроени да засичат натрапници, които слизаха на земята, а Адамс нямаше такива намерения.
Трите метра между дърветата бяха твърде много за скок — поне по права линия, но Адамс знаеше, че ако скочи отвисоко, и то надолу, ще успее да покрие повече от три метра. Изтегли се обратно до дебелия ствол и продължи да се катери — шест метра, седем, осем — докато накрая се изкачи на дванадесет метра над земята. Клоните вече бяха по-тънки, а положението му, докато се придвижваше към края на избрания трамплин — опасно.
Той погледна надолу към дърветата оттатък — сториха му се много далеч, въпреки че бяха толкова високи, колкото тези от неговата страна. Разгледа онези отсреща, търсейки къде да се приземи. Вече беше избрал дървото, оставаше да реши точно къде. След като избра мястото, приклекна върху клона, на който стоеше, напрегна тялото си като пружина и се изстреля напред като хищна котка от джунглите. Изпънатото му тяло излетя високо над обточената с бодлива тел ограда и той усети как се устремява към земята с ужасяваща скорост. Дървото обаче също се приближаваше — близо, още по-близо…
По време на скока си Адамс измина десет метра надолу и три напред, но достигна дървото от другата страна и ръцете му бясно се вкопчиха във всеки клон и вейка, които успя да докопа. Кракът му закачи един дебел клон и това омекоти падането. Той се залюля, хвана се за друг клон и накрая се залови здраво, увиснал с главата надолу, все още на три метра от земята, но и три метра навътре в имота на Джейкъбс.
Докато се полюшваше и гледаше към пълното с уреди за наблюдение сечище, той си позволи да се усмихне за миг. Беше успял.
Ако тичаше по писта, щеше да измине седемстотинте метра между стената и къщата на Джейкъбс само за две минути. Начинът на придвижване, който си беше избрал обаче, щеше да му отнеме много повече време. Следвайки същата логика, която го вкара в имението — камерите и сензорите за телесна топлина действаха на нивото на земята, защото според охраната заплахата би дошла оттам — Адамс реши, че най-добрият начин да стигне до къщата, без да го открият, е по дърветата, и бавно, внимателно, а често и болезнено, се придвижи напред, използвайки отличните си катерачески умения, за да остане високо в короните им.
Стараеше се дишането, пулсът и движенията му да бъдат възможно най-бавни и преднамерени, за да не изплаши животните, които живееха по дърветата — ако видеха как птиците масово излитат от клоните по това време на нощта, пазачите щяха да дотичат, сякаш привлечени от пронизителния писък на алармената инсталация. Затова преход, който иначе би му отнел две или три минути, вече се точеше повече от три часа, докато той се придвижваше от дърво на дърво, клон по клон, като понякога се прехвърляше съвсем лесно, а друг път трябваше да скача или да заобикаля малките сечища, което удължаваше пътя му още повече.
През гората на два пъти минаха патрули с кучета, макар и не точно под него. Адамс ги чу отдалеч, прецени откъде е най-вероятно да минат и се притаи високо сред клоните, докато те се отдалечиха. Калта, с която беше покрито тялото му, скриваше естествената му миризма и острите сетива на кучетата не доловиха нищо.