Последва кратко мълчание, после Адамс чу кикота на Джейкъбс.
— О, мислиш, че е смешно ли? — попита Лоуъл. — Хората ми са навсякъде из имението, а ти си арестуван.
Джейкъбс отново се изкиска и тонът на Лоуъл се промени, сега сякаш говореше в микрофон.
— Дженкинс, започвай с арестите — нареди той с подновен ентусиазъм. — Да опразним това място. — Отговор не последва. — Дженкинс? — тревожно повтори Лоуъл.
Джейкъбс още се кискаше и внезапно шумовете, които се чуваха из къщата, внезапно започнаха да се подреждат в главата на Адамс.
— Фредрикс? — каза Лоуъл. — Фийлдинг? — Той отново се сопна на Джейкъбс. — Дявол да те вземе, какво е станало с тях?
— Мъртви са, Харви. Съдбата им беше решена в момента, в който ги доведе. Ти обаче имаше някакъв шанс. Ако беше приел визията ни, щяхме да те приемем. Можеше да станеш един от нас.
— Ей — умиротворително каза Лоуъл. — Да не избързваме, Стивън. Можем да преговаряме, нали? Онова беше тогава, това е сега, нали така? Още не е твърде късно. Пак мога да се присъединя към вас. Знаеш, че мога да ви бъда полезен. Знаеш го, нали?
— Не, Харви, не го знам. Защо не попиташ моя приятел? — разумно предложи той. — Какво мислиш? — попита Джейкъбс и Адамс се досети, че въпросът е насочен към тайнствената кутия.
— Е — каза Джейкъбс след малко, — отговорът му беше съвсем ясен, нали?
— Не! — изкрещя Лоуъл и Адамс чу как той ужасено блъска стола си назад. — Не!
Тогава се разнесоха три мощни отчетливи изстрела с деветмилиметров полуавтоматичен пистолет, а мъртвото тяло на Лоуъл глухо се стовари на пода.
10
Джейкъбс се взираше в мъртвото тяло на Лоуъл, което лежеше на пода на кабинета му насред локва кръв. Случилото се беше неприятно, но необходимо.
— Защо се свързахте с нас? — почти болезнено прозвуча гласът в главата му. — И сам можехте да се справите с това. Не беше необходимо да му разкривате подробностите.
— Напротив. Преди смятахме, че може да ни бъде полезен. Беше добър човек, сметнахме, че не би се съгласил. Днес обаче той дойде сам и настоя да участва. Струваше си да проверя дали ще приеме.
„Особено след като и без това трябва да намеря още един човек“, довърши мислено Джейкъбс.
— Важното е да не попречи на плана ни.
— Няма — обеща Джейкъбс. Вече беше решил какво да прави с труповете на Лоуъл и хората му. — Ще се видим лично до края на седмицата, уверявам ви.
— Какво става там, по дяволите? — попита Лин, стресната от приглушения гърмеж, който дочуха от другата страна на гората. — Бен, можеш ли да видиш?
— Още не съм сигурен — кристално ясно се чу гласът на Бенджамин. — Но почти нямам съмнения, че това беше деветмилиметров пистолет. Тези на Тайните служби са четиридесети калибър.
— Смяташ, че хората на Джейкъбс са стреляли по агентите? — невярващо попита Лин.
— Възможно е — отговори Томас. — Не знам какво, по дяволите, става, но в момента съм готов да повярвам на всичко.
Адамс внимателно се спусна от най-горния рафт и безшумно стъпи на пода. Налагаше се да си тръгне, беше останал прекалено дълго. Ако беше преценил ситуацията правилно, агентите на Лоуъл до един бяха мъртви. Охраната на Джейкъбс сега щеше да претърси сградата основно — това беше част от стандартната процедура.
Какво беше научил обаче? Адамс се замисли, но внезапно се стресна от някакво дрънчене пред вратата на пералното помещение.
„Дявол го взел!“, сгълча се той. Щеше да има предостатъчно време за размисли, когато и ако успееше да избяга от това място. Засега трябваше да се съсредоточи върху оцеляването си. Реагирайки инстинктивно, той отново се изтегли на най-горния рафт и легна по корем точно под високия таван. В шкафа беше тясно и тъмно, но ако някой погледнеше право нагоре, положително щеше да го види.
Адамс се съсредоточи върху дишането си, като съзнателно го забави, вкарвайки тялото си в състояние на забавен метаболизъм. Така беше по-малко вероятно да направи някое несъзнателно движение, което да издаде присъствието му, в случай че някой влезеше в шкафа. Извади черния нож от ножницата на колана си и опря зловещото острие над лакътя си. Чуваше, че отвън двама души обикалят из пералното помещение. Отвориха улея, по който се беше спуснал по-рано — явно надничаха вътре. После го затвориха и преди Мат да се усети, вратата на шкафа рязко се отвори и в тясното пространство влезе набит пазач с къса коса, въоръжен с автоматичен пистолет с къса цев.