Докато той оглеждаше долните рафтове, Адамс го наблюдаваше напрегнато — беше му ясно, че ако охранителят погледне нагоре, няма да има избор и ще трябва да се метне отгоре му и да го убие с ножа. Мъжът обаче просто вяло отмести две кофи белина встрани, измърмори нещо, обърна се и излезе, като затвори вратата на шкафа зад себе си.
Адамс изчака още малко, докато мъжете напуснаха по-просторното перално помещение, и бавно издиша. Тъкмо се канеше да слезе на пода, когато гласове на горния етаж привлякоха вниманието му.
— Какво ще правим с телата? — попита някой и Мат разпозна гласа на Елдридж, онзи, който беше претърсил Лоуъл преди малко.
— Натовари ги по колите им и ги откарай в Палоса Пойнт — отговори Джейкъбс. — Току-що говорих с Г. Т., ще те посрещне там с петролен танкер. Инсценирайте катастрофа и се уверете, че всички коли са опожарени при експлозията. Ще изглежда, сякаш са катастрофирали по пътя насам.
— Сър — отговори Елдридж и Мат ясно долови протеста в гласа му. — Труповете са пълни с куршуми, в единия има поне тридесет. Скоро ще разберат, че не е било нещастен случай.
— Не ни е нужно много време — отвърна Джейкъбс. — Стигат ни няколко дни, ще използваме ресурсите си, за да забавим разследването. След това няма да има никакво значение.
— Да, сър — отвърна Елдридж, но Адамс дори не се запита защо след няколко дни няма да има значение, че цяла кохорта тайни агенти бяха избити. Залиса го нещо друго, което беше казал Джейкъбс.
„Колите.“ Щяха да местят колите.
Внезапно осъзна, че има начин да избяга.
— Добре, вкарайте ги вътре — нареди Елдридж на охраната и посочи към правителствените джипове. Мъжете мрачно кимнаха и започнаха да товарят труповете в големите коли.
Телата на агентите вече бяха събрани и наредени пред входа, а след тях от къщата се точеше дебела следа от кръв и вътрешности. Те бяха заобиколили сградата, за да подберат пазачите, разчитайки на пълномощията, дадени им от президента. Взеха им пистолетите, но нито им сложиха белезници, нито провериха дали носят резервни оръжия — носеха. Когато Елдридж им сигнализира да отвърнат, те просто ги извадиха и застреляха агентите, които бяха толкова уверени в неприкосновената си власт, че се оказаха напълно неподготвени и само един от тях успя да стреля.
Убийството на тридесет членове на елитната президентска охрана би смутило повечето хора, но не и Елдридж и охраната — те бяха наясно, че най-голямата власт в света не е в ръцете на което и да е правителство. Тъй като беше сред стоте избрани, самият Елдридж знаеше още повече. А именно, че смъртта на тези хора няма абсолютно никакво значение. В съвсем близко бъдеще те и бездруго щяха да умрат.
Адамс се придвижи през къщата възможно най-бързо, давайки си сметка, че може да бъде открит по всяко време, дори ако хората на Джейкъбс са заети. Видя как влачат агентите, а от нашарените им с куршуми трупове още блика кръв, но успя да остане незабелязан. Накрая стигна до прозореца на тъмната кухня и се вгледа в добре осветения двор. Осемте джипа бяха паркирани в дъга около кръга за завои пред главния вход на къщата, а пред тях бяха наредени телата.
Адамс не можа да не се възхити — агентите бяха поне двойно повече от хората на Джейкъбс, което означаваше, че всеки от охраната бе успял да застреля поне по двама, преди те да успеят да реагират. Това беше впечатляващо — макар и твърде самоуверени, агентите на тайните служби бяха отлично тренирани професионалисти.
В момента охраната с мъка товареше тежките окървавени тела по колите под орловия поглед на един едър напрегнат мъж, за който Адамс прие, че е Елдридж. Реши, че Джейкъбс още се крие в кабинета си, сигурно с Джоунс, и се опитва да ограничи щетите от случилото се. Като начало трябваше веднага да повикат професионалисти, за да почистят къщата. Всички следи от присъствието на агентите трябваше да бъдат унищожени.
Адамс огледа разположението на колите и разбра, че трябва бързо да вземе решение — товаренето на труповете беше бавен процес, но нямаше да трае вечно. Храстът пред складовото помещение хвърляше сянка, която се простираше чак до джипа от лявата страна. Не беше невъзможно да се промъкне през прозореца и да се плъзне незабелязано до колата, скрит в мрака.