Лин вторачи поглед напред, потънала в мисли.
— Просто не знам — призна тя. — Това няма никакъв смисъл.
— Е, аз пък имам добри новини за вас — каза Айита и се усмихна за пръв път от началото на разговора. — Ще можете да получите резултатите от „Ди Ен Ей Аналитикс“ още днес следобед. — Очите на Адамс и Лин се разшириха от вълнение. — Казаха да отидем след три.
Когато Лин и Адамс влязоха през двойните електронни врати, „Ди Ен Ей Аналитикс“ ги посрещна с обичайната глъчка. Въпреки че официално бяха мъртви, те още носеха тъмни очила и дебели дрехи, за да прикрият фигурите си, а косите им бяха боядисани. На този късен етап нямаше никакъв смисъл да поемат рискове.
Адамс изостана, за да държи обстановката под око, а Лин пристъпи към рецепцията. Русата рецепционистка, която носеше табелка с името „Анджела“, й се усмихна топло, макар и не особено искрено.
— Добър ден, добре дошли в „Ди Ен Ей Аналитикс“ Финикс, с какво мога да ви бъда полезна?
— Дойдох за едни резултати — каза Лин. — На името на Гауър, Луси Гауър.
Анджела се обърна към компютъра, а дългите й изкуствени нокти зачаткаха по клавиатурата.
— А, ето ги — каза тя. — Доктор Конър ще ви обясни резултатите. Ще го намерите в стая шестнайсет, на втория етаж — продължи тя и посочи към дългия коридор в източния край на чакалнята. — В края на коридора завийте наляво и ще видите асансьорите. Когато слезете, завийте надясно, втората врата отляво.
Лин се запита колко голямо е това място и колко хора се губят из него.
— Благодаря — простичко каза тя, обърна се и направи знак на Адамс да я последва.
Пет минути по-късно двамата стояха пред кабинета на доктор Конър.
Вторият етаж ярко контрастираше с първия — вместо тълпа хора, които бързаха насам-натам, тук нямаше почти никого. Промяната моментално събуди инстинкта за оцеляване на Адамс и той се зачуди защо ги пращат тук, за да си вземат резултатите. Ако беше стандартна процедура и този коридор трябваше да гъмжи от хора.
Той протегна ръка към полуавтоматичния „Глок 17“, пъхнат в колана му, и усети успокоителната му тежест. Огледа целия коридор и забеляза двама мъже, потънали в разговор, които завиваха зад ъгъла. Имаше три камери за наблюдение, но изглежда нито една от тях не беше насочена към него или Лин. Асансьорът звънна, преди да качи и други хора на втория етаж, и Адамс сложи ръка на дръжката на пистолета. Вратите се разтвориха и в коридора пристъпиха мъж и жена. Завиха наляво, провериха табелката на една врата и почукаха, а един спретнат млад лекар ги покани да влязат.
— Приключи ли? — навъсено попита Лин. — Мисля, че всичко е наред.
Адамс се усмихна смутено.
— Приключих — каза той и посегна да почука на вратата. След няколко секунди тя се отвори и насреща им застана по-възрастен, но също толкова спретнат лекар.
— Вие сигурно сте госпожа Гауър — каза той и протегна ръка, а Лин я разтърси.
— Приятно ми е, доктор Конър — отвърна тя. — Това е Джеймс Дейвис, мой приятел.
— Господин Дейвис — усмихна се лекарят и стисна ръката на Адамс. — Моля, заповядайте.
Той ги покани в малък, но изискан стерилно чист офис със скъпи мебели. Покани ги да се настанят в двете кожени кресла срещу дизайнерското стъклено бюро и също седна, за да разгледа документите пред себе си. После рязко вдигна очи и надникна над рамките на очилата си.
— Простете, не ви предложих нищо за пиене — извинително каза той. — Желаете ли нещо? Кафе, чай?
— Не, благодаря — отговори Лин от името на двамата. — Нямаме търпение да получим резултата от тестовете.
Конър им се усмихна.
— Разбира се. — Той потупа листовете на бюрото си. — Резултатите. Много са интересни. Много.
Лин и Адамс го погледнаха с очакване.
— Госпожо Гауър, господин Дейвис — започна той, като отново се втренчи в тях иззад очилата си. — Аз съм старши консултант тук. След първоначалния преглед ги пратиха на мен, за да потвърдя резултатите. Бих ли могъл да ви попитам откъде са пробите?
— Боя се, че не можем да ви кажем, докторе.
Конър кимна и отново сведе очи към резултатите.
— Добре — каза той. — Да започваме.
13
Тони Кърн излезе от кабинета на президента и веднага набра номера на Джейкъбс. Той вдигна след първото иззвъняване и Кърн мина направо на въпроса.