— Не отговаряйте, докторе!
Всички се обърнаха и видяха огромен свиреп мъж с шестима въоръжени придружители, по трима от всяка страна, които бързо се пръснаха из кабинета. Адамс веднага разпозна Елдридж, началника на охраната от къщата на Джейкъбс във Вашингтон. Той държеше пистолет със заглушител, насочен право към главата на Конър.
Преди Лин и Мат да успеят да реагират, към тях бяха насочени три картечни пистолета със заглушители.
— Ти! — възкликна Лин, разпознала в Елдридж майор Дейли от Антарктида. — Копеле такова, ще те…
Разнесе се приглушен изстрел и задната част на главата на Конър внезапно се пръсна по стената. Свръхзвуковият куршум от пистолета на Елдридж остави само малка дупчица в челото на лекаря. За няколко секунди тялото остана изправено, сякаш го държаха на конци, а невярващите му очи продължиха да се взират през очилата с форма на полумесец. После трупът се сгъна в кръста, а окървавената му глава строши стъкленото бюро.
Очите на Лин се разшириха от шок и неверие, но Адамс се опомни и се възползва от трясъка, за да посегне към пистолета си. Хората на Елдридж обаче бяха твърде бдителни и онзи, който беше най-близо, бързо заби дръжката на оръжието си в основата на черепа му.
Пред очите на Мат буквално изникнаха звезди, главата му се замая от болка след мощния удар, той падна на пода и по-скоро усети, отколкото видя как друг мъж се пресяга и дърпа пистолета от колана му. Адамс простена, а Лин стана да му помогне, но трети мъж я върна на мястото й със звънка плесница. Адамс моментално дойде на себе си и скочи да я защити, но някой го блъсна обратно на пода, притисна лицето му надолу, жестоко изви ръцете му зад гърба и ги стегна с пластмасови белезници. Той обърна глава, за да погледне към Лин, докато й слагаха белезници и я теглеха от стола й, а килимът ожули бузата му. Изправиха ги на крака и ги изблъскаха към бюрото, насочили оръжия към лицата им.
— Доктор Едуардс — предразполагащо каза Елдридж. — Значи все още сте жива. — Той запляска подигравателно. — Поздравявам ви, наистина. Изключителна сте.
— Да ти го начукам, гаден убиец! — изкрещя му тя, а той й отвърна с жестока усмивка и се обърна към Адамс.
— Вие сигурно сте Матю „Свободната мечка“ Адамс. Как само ни разигравахте! Доста съм впечатлен.
Внезапно направи две крачки към Мат и злобно го удари през лицето с дръжката на пистолета си. Краката на Адамс поддадоха и той падна на пода, а Елдридж сведе поглед към него с безизразно лице.
— Това е за хората ми — каза той и погледна към Лин. — Аз не съм единственият гаден убиец в стаята, доктор Едуардс. Не забравяйте това.
— Онова беше самозащита! — възмутено възкликна Лин.
Елдридж насмешливо изсумтя, а Адамс се изправи на крака. На матовата му кожа вече тъмнееше ярка синина.
— Не биваше да изпращате тъканта — обясни Елдридж. — Ако се бяхте ограничили само с ДНК, можеше никога да не ви усетим, но когато засечем имейли и обаждания за късче плат на четиридесет хиляди години и открием, че е замесена лаборатория за ДНК анализ, лампичката няма как да не светне. Новината, че вече се погрижихме за колегите на доктор Конър, сигурно ще ви зарадва — продължи Елдридж. — Видяхте ли какво постигнахте с игричките си? Бяха убити още шестима души, може би ще умрат и още, ако разберем, че са казали на някого.
— Кучи син! — прошепна Лин. В нея кипеше дълбока, неподправена омраза към Елдридж, но тя беше достатъчно разумна да не влиза във физическа саморазправа със седемте въоръжени мъже, застанали пред нея. — Защо просто не ни убиете и толкова? — горчиво попита тя.
— О, не бих желал да ви развалям удоволствието — отвърна той и на лицето му изплува искрена усмивка. — Подготвили сме ви няколко приятни изненади.
Той направи знак на хората си и един от тях тръгна към нея, а друг — към Мат. Лин отвори уста, за да възрази, щом видя тейзърите в ръцете им, и рязко се дръпна, за да се предпази, но беше твърде късно. Усети бесния прилив на електричеството в тялото си и всичко потъна в мрак.
14
Остра болка в главата изтръгна Адамс от дълбокия сън, забивайки се в мозъка му като копие. В първия момент не помнеше нищо, но постепенно спомените започнаха да се връщат — двата удара с пистолет обясняваха поне болката в главата. Къде се намираше сега? Къде беше Лин?
Веднага забеляза, че където и да се намираше, мястото тънеше в почти непрогледен мрак. Може би заключена стая, в която не прониква никаква светлина. Мракът обаче беше прекалено плътен и той осъзна, че очите му са вързани. Осъзна още, че е обездвижен — главата, торсът, ръцете и краката му бяха вързани за стол с висока облегалка.