Опита се да заговори и да се опита да разбере дали и Лин е при него на това непознато място, но бяха запушили устата му. Езикът му безпомощно се замота около нагънат плътен парцал и той успя да издаде само тих стон. Тогава обаче чу подобен стон някъде до себе си — на метър и петдесет, може би малко повече — и разбра, че Лин е наблизо. Тя беше жива.
Опита се да раздвижи тялото си, за да се премести до нея, но столът явно беше закован за пода, а онова, с което го бяха вързали, бе прекалено здраво, за да го скъса. По-късно може би щеше да се опита да го разхлаби, да раздвижи парцала в устата си и да го изплюе, или да свали превръзката. Засега обаче се отпусна и използва сетивата си, за да разгадае къде се намират. Щом престана да мисли за оковите си, той веднага долови приглушено ритмично бръмчене, което сякаш идваше изпод краката му или може би отстрани. Всъщност явно го обгръщаше отвсякъде, сякаш се изливаше в помещението, в което се намираха. После през тялото му премина слаба вибрация, която му подсказа, че се движат.
Адамс мигновено осъзна, че са в самолет, в херметизирана кабина. Къде ги водеха, по дяволите? И защо? Отговорът на втория въпрос вероятно беше „За да ги разпитат“ — щяха да искат да разберат какво е станало през последните няколко дни и на кого още са казали. Той се стресна — спомни си за Баранели и внезапно осъзна, че са го изложили на опасност.
Въпреки че беше суров, добре трениран и с войнишки дух, Мат не си правеше илюзии, че ще издържи при разпита. Не се боеше от изтезанията — отдавна беше привикнал към физическа болка. Страхуваше се от действията си, ако го принудеха да гледа как изтезават Лин. Освен това, ако използваха най-новите наркотици вместо по-брутални методи, способността му да търпи и бездруго нямаше да му е от полза — синтетичните серуми на истината гарантираха резултат.
Въпросът къде са обаче все още го озадачаваше. От проучванията на Стивънфийлд знаеше, че освен имението в Мейсън Нек, Джейкъбс има имоти в Ню Йорк и Сан Франциско, и се зачуди дали не летят към някой от тях. Неофициалната главна квартира на група „Билдерберг“ се намираше в университета „Лайден“ в Холандия, където организираха годишните си срещи. Адамс знаеше, че Джейкъбс прекарва доста време там и има апартамент в града.
Докато обмисляше различните възможности, той си даде сметка, че нито една от тях не е подходяща. Не знаеше защо, но просто не виждаше причина да ги закарат на което и да било от тези места. Имаше обаче още едно, а Джейкъбс и група „Билдерберг“ очевидно имаха нещо общо с него. Там разполагаха с технологичните познания, нужни, за да ги принудят да говорят, и никога не биха съобщили за изчезването им.
Адамс беше сигурен, че се движат към Зона 51.
15
Мина цяла вечност, преди Адамс да усети с вътрешностите си характерното притегляне, което му подсказа, че се спускат надолу — явно най-после щяха да кацнат.
Искаше му се всичко да свърши, беше му омръзнало да седи свит в самолета, без да може да се движи, да наблюдава и да разговаря. Щеше му се да пристигнат, независимо накъде пътуваха, за да види дали може да се измъкне оттам. При пълната липса на информация, като изключим факта, че се намираха в самолет, възможностите му бяха съвсем ограничени. Знаеше, че ще нараснат едва когато се приземят.
Усети, че самолетът бързо губи височина, а после чу тихо електронно жужене някъде отдалеч и разбра, че колесникът се спуска, готов да докосне земята. След още три минути самолетът вече рулираше, а не след дълго спря напълно.
Само миг след спирането го посрещна звукът на отваряща се врата и тежкото топуркане на няколко чифта ботуши. По дишането Адамс заключи, че на борда на самолета са се качили пет-шест души. Макар че не последваха заповеди или пък говор, новодошлите незабавно се заловиха за работа. Мат ги усещаше край себе си, чуваше как отключват разни тайни вместилища, почувства как столът му се разклати и разбра, че е седял в инвалидна количка, захваната за пода на самолета.
Наклониха го назад, стабилно завързан за седалката, а после го подкараха по коридора на фюзелажа. Столът срещна препятствие, мина с усилие през него и започна бавно да търкаля колела надолу.