— Дано сте пътували добре — подхвърли той с безизразно лице.
Адамс не му обърна внимание. Погледна към Лин и със задоволство видя, че тя също е затворила очи, докато са сваляли превръзката й. Отвори ги внимателно и той се усмихна, стараейки се да я успокои и окуражи с поглед.
Адамс се обърна към Елдридж и зад мускулестото му рамо зърна приятен костюмиран мъж на средна възраст, когото веднага разпозна като Стивън Джейкъбс. Това силно го впечатли — значи големият шеф бе дошъл лично за разпита!
Джейкъбс се приближи и започна да ги разглежда внимателно, както учен би изучавал новооткрит биологичен вид.
— Ето ни заедно тук, приятели — каза накрая с дълбок, сериозен глас. — Всички знаем, че няма да напуснете тази база живи. Не си правете никакви илюзии, вие ще умрете. — Той се усмихна. — А как точно ще умрете е от голямо значение за вас.
Джейкъбс направи знак на Елдридж, който пристъпи напред и отпуши първо устата на Адамс, а после на Лин. Тя като че ли само това чакаше — изплю се право в лицето му, като го изгаряше с пълен с омраза поглед.
— Е, хубава работа, доктор Едуардс — обърна се Джейкъбс към Лин, докато Елдридж изтриваше слюнката от бузата си. — Той не е виновен, ни най-малко. Просто изпълняваше заповедите.
— Вашите заповеди? — озъби му се Лин.
— Всъщност да — отвърна Джейкъбс непоколебимо. — А сега съм наредил на експертите да ви разпитат с всички средства, с които разполагат, за да разберем какво точно знаете и на кого още сте казали.
— Вече намерихме Баранели — уведоми ги Елдридж с видимо удоволствие. — За нула време пропя като канарче. За щастие не е имал време да каже на никой друг. Сега е мъртъв, разбира се.
Лин и Адамс едновременно се опитаха да се изстрелят от столовете си, за да докопат Елдридж. И двамата даваха мило и драго да го удушат с голи ръце, но бяха вързани здраво и рязкото движение само едва-едва разклати столовете им.
— Това вероятно вече няма никакво значение — каза Джейкъбс, пренебрегвайки опита за нападение от страна на пленниците. — Нещата са отишли твърде далеч, за да се тревожим дали ще се разбере, или не, но не можем да ви оставим да висите във въздуха, така да се каже. Вие представлявате два отпуснати края, които трябва да се завържат. Твърде много сме вложили в тази история, за да направим подобна грешка.
— След като така и така ще умрем, защо не ни обясните за какво става дума? — попита Адамс. Ако трябваше да умре, поне искаше да знае защо.
Джейкъбс се обърна към Елдридж, който поклати глава, а после погледна Адамс и Лин.
— Е, нищо не пречи сега да узнаете, нали така?
Пренебрегна неодобрителния поглед на Елдридж, дръпна един пластмасов стол и седна, отправяйки усмивка към Лин и Адамс, очевидно доволен и от себе си, и от постигнатото. Все пак заслужаваше да се порадва на успеха си поне за кратко.
— Предлагам да започнем от самото начало — усмихна се той.
16
Джейкъбс се радваше, че ще може да разкаже историята в нейната цялост или поне тази част от нея, за която отговаряше и познаваше лично. Бе прекарал досегашния си живот с двойна самоличност, като една от тях съществуваше само в съзнанието му и съдържаше подробни познания за неща, от които хората си нямаха и понятие. Този факт го бе променил дотолкова, че понякога се чудеше кой е всъщност. Сега животът му щеше да се промени отново и той се питаше къде е мястото му във всичко това.
— Катастрофата в Розуел стана на осми юли четирийсет и седма година. След първото съобщение за пресата инцидентът бе отречен, разбира се. След това бе приет Законът за националната сигурност и през септември същата година се създаде Централното разузнавателно управление. Съвпадение, а? — Той се усмихна на двамата пленници. — Разбира се, че не. Законът бе подписан от Франклин Д. Рузвелт, когато му представиха данните за катастрофата в Розуел.
Джейкъбс отбеляза с какъв интерес го слушат Лин и Адамс, които за момент бяха забравили за близката си смърт.
— Да — продължи той, — на мястото на катастрофата открихме маса улики. Останки от космически кораб, разпръснати в диаметър от пет квадратни километра в пустинята на Ню Мексико. Сортирахме ги в кутии и тайно ги изпратихме във военновъздушния полигон на Розуел за първоначална оценка. Оттам ги прехвърлиха във военновъздушния полигон на Мюрък, който в момента е известен като военновъздушна база „Едуардс“. — Той спря и срещна погледите на пленниците. — Намерихме и тяло.