— Какво? — не се сдържа Лин.
— Да, сред развалините намерихме тяло. В добро състояние, макар и мъртво, за жалост. Това обаче доказваше, че има още нещо. Сега въпросът вече беше друг — дружелюбни ли са те? На какво са способни? Така основахме ЦРУ, за да предпазим нацията от външна заплаха, и по-специално от онази, която е особено външна, да кажем извънземна. В Мюрък започнахме да реконструираме техническото средство, което бяхме намерили, и направихме аутопсия на тялото. Резултатите бяха, меко казано, интересни. Успяхме да установим комуникация с тях, което в началото бе трудно, предвид тогавашното ни ниво на техническо развитие. Стана ясно, че целта на тези същества е да дойдат на Земята, за да я превземат. Били „прогонени“ в космоса вследствие на разрушителен катаклизъм и оттогава обикаляли в търсене на подходящо за живот място. По този въпрос бяха съвсем открити и поискаха помощ от нас.
— И вие се съгласихте? — невярващо попита Лин.
— Те знаеха как да помолят — усмихна се Джейкъбс. — Разбират човешката природа изключително добре. Да си кажем правичката — разчитаха на нашата лакомия и суета. Казаха ни, че ако им помогнем, ще ни възнаградят с равностойно положение в новия свят, който ще изградят, както и с безсмъртие.
— И вие им повярвахте? — скептично попита Адамс.
— Получихме известни гаранции и доказателства — отвърна Джейкъбс, — но да не се отклоняваме. Споразумяхме се, че ще оцелеят сто души и основахме групата „Билдерберг“, за да отсеем най-способните. Първата ни среща беше през май петдесет и четвърта. Тогава решихме да приемем договора за основаване на ЦЕРН на двайсет и девети септември същата година. ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания, бе създадена, за да развие технологията, която да доведе партньорите ни на Земята.
— Но те вече са имали космически кораб — вметна Лин. — Защо са се нуждаели от вашата помощ?
Джейкъбс кимна.
— Права сте, разбира се. Те действително могат да пътуват на огромни разстояния, но в малки кораби, достатъчни само за един пилот, който е в състояние на снижени жизнени функции, а това често представлява опасност, както доказва катастрофата при Розуел. Според нас причината за нея е била, че пилотът не е могъл да се събуди от дълбокия си сън. Те искаха нещо повече — цялото им население да бъде транспортирано тук накуп, заедно с транспортните и технологическите си средства, в готовност за инвазия.
Джейкъбс не обърна внимание на ужаса, изписан по лицата на Адамс и Лин.
— Реши се тези изследвания да са базирани в Европа, а не в Щатите, за да прикрием връзката между нашата работа там и реконструкцията от мястото на инцидента, която към онзи момент се извършваше тук, в Зона 51. Скоро след като отворихме каналите за комуникация, се реши, че Мюрък е твърде открито място, така че ЦРУ спонсорира построяването на нова база до Груум Лейк, в пустинята Невада, място, което практически гарантира анонимност. Известните на обществото проекти, които развихме тук — шпионският самолет U2, стелт бомбардировачът и стелт изтребителят, както и всички нови безпилотни самолети — се дължат на онова, което открихме на космическия кораб. Работа ни в ЦЕРН обаче отива една идея по-далеч от това. Докато в Зона 51 развиваме технология, която осигурява на Запада стабилно превъзходство над враговете ни, в ЦЕРН ни занимава единствено създаването на времево-пространствен тунел, на устройство, което ще докара пришълците тук.
— Времево-пространствен тунел? — изуми се Лин. — Възможно ли е това изобщо?
— Не е, или поне не с технологията, с която разполагаме. Ние обаче работим със същества, които са хиляди години по-напред от нас. На нас, простосмъртните, тяхната наука ни изглежда като магия. Дори с тяхна помощ имахме големи трудности при изграждането на устройството. Нашето, разбира се, е част от двойка — другото е на кораба-майка, на хиляди светлинни години в Галактиката. Представете си го като предавател и приемник. Тяхната машина ще огъне времево-пространствения континуум, а нашата, „предавателят“, ще гарантира, че двете точки — нашата и тяхната — ще се срещнат и ще се пресекат. Двете машини трябва да са перфектно синхронизирани, иначе опитът може да завърши във всяка точка във Вселената.
— Значи устройството е готово? — попита Адамс, спомняйки си разговора в имението в Мейсън Нек.
Джейкъбс широко се усмихна.