— Ще бъде до няколко дни. Почти сме готови.
— А какво ще стане, когато пристигнат? — попита Лин.
— Ще избухне глобална пандемия, биологическа война с колосален мащаб. Тя ще намали населението на света с деветдесет и осем процента. Оцелелите ще заловим и поставим под своя власт, а основната част от огромното жизненото пространство на планетата ще остане за гостите ни. И за стоте оцелели, разбира се.
— Защо си въобразявате, че ще ви пощадят? — ядоса се Адамс.
— Вече получихме формулите на биооръжието и на ваксината — отвърна Джейкъбс, — а наградата си струва риска.
— Отрепки! — гневно се изплю Лин. — Ще убиете шест милиарда души заради наградата си? Дано горите в ада!
Джейкъбс се усмихна самодоволно.
— Надали — отвърна той. — Безсмъртни сме, забравихте ли?
Адамс го погледна присмехулно.
— Живеете в измислен свят, те никога няма да изпълнят своята част от сделката.
Самоувереното изражение на Джейкъбс накара Лин да се замисли. Тя поразрови паметта си и изведнъж се сети за нещо.
— Защо непрекъснато казвате „ние“, когато говорите за Розуел? — попита тя. — Инцидентът се е случил през четиридесет и седма, тогава сте били малко момче.
Джейкъбс поклати леко глава.
— А, най-после се усетихте — отвърна той. — Не, не бях момче. Тогава участвах в Централния отряд по разузнаването, предшественика на ЦРУ. Изпратиха ме да проуча инцидента в Розуел и точно аз препоръчах сформирането на ЦРУ, за да ни защити от евентуално чуждо нашествие. Назначиха ме за ръководител на въпросното поделение — така наречения „Отряд за извънземни“ — веднага след основаването на Управлението. След като установихме контакт, аз пръв говорих с тях, а после предложих и осъществих създаването на група „Билдерберг“ и на ЦЕРН. Участвах във войната като майор от Помощни операционни системи, а по време на инцидента с космическия кораб бях на четирийсет и девет години. — Джейкъбс гледаше с удоволствие шока в очите на пленниците си. — Истинското ми име е Чарлз Уитуърт и съм роден в Далас, Тексас, на трети октомври хиляда осемстотин деветдесет и осма година. Аз съм на сто и четиридесет години.
Докато ставаше от стола си, той широко се усмихна. Леко прегърбената поза, характерна за мъж около седемдесетте, изведнъж се превърна в изправената военна стойка. Свали си протезите и под тях се показаха прекрасни зъби, а иззад затъмнените очила изникнаха кристалночисти сини очи. Джейкъбс подръпна леко увисналата кожа под брадичката си, тя се разтегли и остана в ръката му — явно беше професионален грим.
— От шейсет и девета насам, когато сключих сделката с тях, имам тялото на трийсетгодишен мъж — обясни той. — Чарлз Уитуърт умря, а на негово място създадох Стивън Джейкъбс. Оттогава използвам протези и грим, когато съм на публично място, за да остарявам съобразно новата си година на раждане, а именно — хиляда деветстотин и четирийсета. Поисках доказателства и те ми ги дадоха. Това е генна модификация, която никога няма да разберете. Погледнете ме — нареди им Джейкъбс с налудничав блясък в очите. — Аз съм доказателството, че ще спазят обещанието си. На практика вече съм безсмъртен. — Той ги прикова с пронизващия си син поглед. — А Земята е обречена.
Лин първа се отърси от шока, предизвикан от думите му. Ученият в нея бързо надделя над емоционалната реакция.
— Все още не сте отговорили на въпроса, който истински ме интересува — каза тя, гледайки го в очите. — Какво общо има трупът, който намерихме в Антарктида, с всичко това? И той ли е един от онези, които искат да дойдат сега? Ако е така, какво са правили тук преди четиридесет хиляди години?
Дори под смъртна заплаха Лин трябваше да узнае отговора. Именно тялото я беше замесило, освен това колегите й бяха избити заради него. Най-малкото на тях го дължеше.
— Тялото ли? — замисли се Джейкъбс, преди да погледне часовника си. — Мисля, че засега ви казах достатъчно, доктор Едуардс. Време е да тръгваме. Май ще трябва да влезете в гроба, без да разберете.
Обърна се към Елдридж и кимна към вратата. Едрият мъж се приближи и я отвори, а Джейкъбс го последва, като в последния момент се обърна към Лин и Адамс.
— Всъщност трябва да сте ми благодарни — каза им той. — Каквото и да ви очаква тук, ще бъде за предпочитане пред онова, което ще се случи на повечето земни жители през следващите седмици и месеци. Вирусът, който ще пуснем, е жесток, убийствен. Разяжда плътта отвътре. Наистина, радвайте се, че ще умрете преди това.