— Сега ще трябва да ви преместим — каза Стайнбърг с извинителен тон. — Всеки ще бъде третиран в отделна стая. Боя се, че няма да се видите повече.
Забеляза как Лин и Адамс се спогледаха и лицата им за пръв път издадоха отчаяние. Чертите му се смекчиха.
— Знаехте ли за състоянието си, доктор Едуардс? — смутено попита той, а Лин се намръщи.
— Какво състояние? — неловко попита тя.
Стайнбърг я погледна със съжаление.
— Съжалявам, че трябва да го чуете от мен, при това на такова място, но… вие сте бременна, доктор Едуардс.
18
На лицето на Лин се изписа огромен шок. Тя погледна към Адамс, който изглеждаше също толкова изненадан.
— К-какво? — изпелтечи тя, докато лекарите идваха към тях с капещи спринцовки.
— Бременна сте — делово отвърна той. — На осем дни.
Тя знаеше, че не е нужно да изчислява. Вероятно се беше случило в пустинята, когато се любиха след бягството от Чили.
— Боя се, че не можем да избегнем крайния изход на процедурите — извинително каза Стайнбърг, — но ще се опитаме да направим процеса колкото се може по-удобен. Което обаче няма да го промени по същество.
Лин гледаше напред с празен поглед и скована мисъл. Беше бременна. Щеше да става майка. А бащата беше Мат — точно както бе искал преди години. Именно това бе големият спор, който ги раздели. И ето ги тук сега, заедно, най-после с дете, а в бъдещето ги очакваше единствено смъртта.
Адамс се взря в Лин, не вярваше на онова, което току-що беше чул и все още се опитваше да проумее. Лин — бременна? И въпреки това пак щяха да я разпитат и убият, заедно с нероденото му дете?
Знаеше, че лекарите ще им инжектират някаква упойка, за да ги прехвърлят без усложнения върху носилките, разположени до тях, а после да ги откарат в други помещения, където ще започнат същинските „забавления“.
Кожените ремъци, с които бяха вързали ръцете и краката му за стола, бяха стегнати — вече се беше опитал да се изтръгне от тях, докато пътуваха насам със самолета. Това обаче беше известно само на съзнанието му, а докато наблюдаваше как лекарят се приближава към Лин и нероденото им бебе, насочил спринцовка към голата й ръка, а пазачът заема позиция до нея, съзнанието му се замъгли и напълно отстъпи пред животинската част от личността му — див звяр, който разчиташе единствено на чист, необуздан инстинкт.
Мат изрева, конвулсивно напрегна мускули, изпъвайки кожените ремъци, и гърбът му се изви в дъга срещу облегалката на стола. Очите му щяха да изскочат от орбитите си, лицето му се изкриви дивашки, а усилието сякаш заплашваше да разкъса тялото му на две.
— Дръж го! — изкрещя Стайнбърг на пазача до Адамс, който не се помръдваше, изненадан от неочакваните мощни гърчове.
— Бийте му инжекцията! — кресна той на лекаря, докато тялото на Мат се извиваше отново и отново, а ремъците всеки път се изпъваха все повече.
Другият пазач остави Лин, дотича на помощ и двамата мъже се опитаха да принудят бясно тресящия се Адамс да седне, натискайки ръцете му надолу. Лекарят се опита да насочи иглата към правилната точка, но мишената продължаваше да се мята и той не успяваше да се прицели добре.
Един от пазачите посегна към тейзъра на колана си, извади го от кобура и го притисна към тялото на Адамс. Тогава обаче той се сгърчи отново, още по-мощно отпреди и изкрещя с пълно гърло, надавайки пронизителен животински вой, който стресна всички наоколо му и ги накара да се отдръпнат за част от секундата. В този кратък миг коженият ремък, който държеше дясната му китка, най-сетне се скъса. Свободната ръка на Адамс се стрелна към китката на пазача с тейзъра и жестоко я изви към лекаря. Контактът запрати тялото му назад и в него нахлуха петдесет хиляди волта електричество, напълно изключвайки нервната му система. Лекарят падна на металния под, а съдържанието на спринцовката се пръсна навсякъде.
Адамс продължи да извива ръката на пазача, като още се тресеше от буен гняв. Тогава поддаде и вторият ремък и лявата му ръка се освободи. Той сграбчи другия пазач за колана и с всичка сила го дръпна към дулото на тейзъра. Пазачът падна на пода в безсъзнание и Мат, все още с вързани глезени, леко се надигна от стола и посрещна пазача отсреща с кроше в челюстта. Дезориентиран, той не можа да попречи на Адамс да извие ръката му така, че тейзърът да зашемети собственика си.