Трима мъже вече лежаха на пода в безсъзнание и Мат веднага се зае с останалите двама — онзи със спринцовката все още беше в опасна близост до Лин, а Стайнбърг, който сякаш беше замръзнал на мястото си, наблюдаваше невярващо с отворена уста.
Внезапно мъжът със спринцовката скочи към Лин, а Адамс метна тейзъра към него. Без да изчака да види дали е улучил целта, той се наведе и бързо развърза ремъците около краката си. Чу как малкото метално оръжие удари лекаря и той изстена. Вдигна очи и се хвърли към мъжа със спринцовката, който отново се насочваше към Лин, след като мятането на тейзъра го беше разсеяло за миг. Адамс се заби в него, блъсна гърба му към стената и му изкара въздуха. Мъжът падна на пода, а Адамс заби коляно право в лицето му, жестоко удряйки главата му в металната стена. Обърна се и видя Стайнбърг, който все още се взираше, без да реагира. Съзрял убийствените намерения в очите на Адамс, той най-сетне се раздвижи и посегна към електронния интерком на стената.
Адамс грабна тейзъра от пода, хукна напред и го заби в шията на лекаря точно преди той да натисне бутона. Лекарят се вдърви и се срина на пода, а Адамс го изрита жестоко в стомаха — веднъж, два, три пъти. От всяка пора на тялото му се излъчваше насилие и той вдигна крак, за да нанесе смъртоносния удар.
— Не! — изкрещя Лин и заклинанието изгуби силата си. Адамс свали стъпалото си и се огледа. — Той ще ни трябва, ако искаме да се измъкнем оттук — каза тя.
Отне им по-малко от пет минути да обезвредят двамата пазачи и учените, които започваха да идват на себе си. Адамс върза ръцете и краката им и им запуши устата, преди да ги тресне с още петдесет хиляди волта, за да се застрахова. Не искаше да ги убие, но не смяташе да рискува и реши, че колкото по-дълго останат в безсъзнание, толкова по-добре.
С помощта на Лин той настани доктор Стайнбърг в една от инвалидните колички и го върза така, както бяха вързали тях преди няколко минути. Двамата взеха пистолетите „Зиг Зауер“ и радиостанциите на пазачите и тръгнаха към вратата на лабораторията.
Адамс беше забелязал, че като се изключи двойното огледало, в помещението няма камери. Допусна, че предвид местоположението, тук долу не е нужно такова стриктно наблюдение. Даваше си сметка обаче, че двама от пазачите сега липсват.
— Къде е охранителният пункт? — попита той Стайнбърг, който вдигна към него замъглените си очи.
— На горния етаж — измърмори той, като с мъка се опитваше да дойде на себе си.
— Колко са?
— На горния етаж ли? — попита Стайнбърг. — Около тридесет, но отговарят за три етажа.
Като професионалист в областта на разпитите той осъзнаваше, че е безсмислено да се противи и е най-добре веднага да им каже истината. Вероятно и бездруго щяха да го убият, но поне щеше да си спести много болка.
Адамс се опита да направи няколко сметки наум, но не успя.
— Колко са общо, в цялата база?
— Почти триста.
Погледна към Лин се обърна пак към Стайнбърг.
— А тези двамата — попита той и посочи припадналите пазачи, — кога трябва да се върнат горе?
— Трябваше да останат до края на разпита, а после ще ги сменят други двама.
Адамс огледа лицето на Стайнбърг, търсеше неискреност, но не откри.
— Колко остава до края на смяната им?
— Току-що започнаха, така че им остават около осем часа.
Лин се наведе към човека, който щеше да ръководи изтезанията и убийството им.
— Можем ли да излезем оттук? — попита тя. — Можеш ли да ни изведеш?
— И защо ми е да го правя? — подигравателно изсумтя Стайнбърг.
Адамс погледна към Лин, после обратно към лекаря.
— Какво точно знаеш за плановете на Джейкъбс? — попита го той. Отне му няколко минути да преразкаже онова, което знаеха, и Стайнбърг целият настръхна.
— Копеле! — измърмори той. — Нима се надява да му се размине?
— Това е почти факт — напомни му Адамс. — Вече е на половината път до Женева.
Реакцията на Стайнбърг донякъде го изненада — все пак той се прехранваше, изтезавайки невинни хора. Всеобщият геноцид обаче беше нещо съвсем друго, особено когато току-що си научил, че и ти ще бъдеш сред злощастните жертви.
Стайнбърг седеше неподвижно и клатеше невярващо глава.
— Знаех за извънземните изследвания, разбира се, но нямах представа, че е установен какъвто и да било контакт. Просто не мога да повярвам, че…