Мат хукна към него, накара го да легне на пода и върза ръцете му с пластмасовите белезници, които беше взел от стаята за разпити. В същото време огледа помещението, в случай че има и други хора, но не видя никого. Онова, което видя обаче, беше повече от интересно и като изправи Андрю на крака, той продължи огледа.
Скоро си даде сметка, че това е по-скоро морга, отколкото лаборатория — представляваше голям метален цилиндър с десетки хладилни чекмеджета в стените. В центъра на помещението на видно място стоеше резервоар, пълен с течност, в която плуваше тяло. Адамс и Лин го видяха едновременно и зяпнаха от учудване. Стайнбърг забеляза израженията им и се усмихна.
— Господин Адамс, доктор Едуардс — с формален тон каза той, — позволете ми да ви запозная с Експонат 1А, пилотът на космическия кораб от Розуел.
Лин го придружи до резервоара, а Адамс побутна другия мъж, на чиято табелка пишеше „А. Травърс“. Двамата спряха до прозрачния контейнер с ококорени очи. Лин с изненада откри, че тялото изобщо не прилича на онова, което бяха открили сковано в леда, като се изключи присъствието на ръце и крака.
Трупът на четиридесет хиляди години, който бяха открили в Антарктида, толкова приличаше на съвременните хора, че спокойно можеше да е замръзнал там преди седмица. Видът на този тук обаче беше съвършено извънземен.
Тялото беше дребно, с къси тънки крайници и леко изпъкнал стомах, заради който донякъде приличаше на труп на гладуващо дете. Черепът обаче беше много по-едър от този на съвременния човек. Очите също бяха големи, потънали в дълбоки кухини под огромното чело. Самото лице беше мъничко като тялото, а устата — още по-мъничка, сякаш еволюцията се стремеше да я отстрани напълно. Обиколката на мозъка обаче беше двойно по-голяма от тази на човешкия и говореше за изключителна интелигентност.
Адамс се удиви от приликата на тялото с популярните представи за тези същества — голяма глава и очи, малко като на дете телце. Кожата имаше странен сивкав оттенък, сякаш тези същества не се бяха излагали на слънце от хилядолетия, който вероятно обясняваше защо след разказите на „очевидците“ на НЛО пресата беше започнала да нарича тези извънземни „сивите“.
— От коя планета идва? — попита Лин, без да крие вълнението си и се обърна първо към Стайнбърг, а после към Травърс. — Тялото, което намерихме, също ли е оттам?
Стайнбърг и Травърс се спогледаха, а Травърс се обърна към нея и кимна.
— Да, разбира се — потвърди той, очевидно объркан.
— Защо „разбира се“? — веднага попита тя.
— Защото и това тяло, и онова, което открихте в Антарктида, са от един и същи вид, хомо сапиенс. — Той видя шокираното й изражение и реши да потвърди твърдението си. — И двете са човешки.
19
— Човешки? — попита Адамс, нарушавайки мълчанието, което тегнеше във въздуха от няколко секунди. — Как така това нещо е човек, по дяволите?
— О, човек е, и още как — каза Травърс. — Просто е претърпял много специфичен вид еволюция през последните четиридесет хиляди години.
Адамс знаеше, че времето ги притиска, но искаше да научи повече и знаеше, че същото се отнася и за Лин.
— Най-добре е да ни обясните това — каза той.
Травърс се замисли за секунда-две, после погледна пистолета в ръцете на Адамс, който все още беше насочен към него, и рязко кимна.
— Добре. Елате.
Те го последваха до един от хладилните шкафове в моргата и той го отвори. Лин ахна при вида на тялото на металната плоча — онова, на което се бе натъкнал Томи Дивейн в Антарктида.
— Ще се постарая да ви го обясня колкото може по-просто — каза Травърс и посочи към трупа. — Тялото, което сте открили, е част от групата хомо сапиенс, населявала земята преди двеста хиляди години. Били са много напреднали, специалисти по математика и всички останали науки.
— Двеста хиляди години? — повтори Лин. — Много напреднали?
Травърс отново кимна.
— Да. Не ме питайте как са еволюирали, и те самите не знаят. В един момент на Земята е имало и други хомо сапиенс, включително ергастор, хайделбергенсис, рудолфенсис, хабилис, неандерталенсис и други, но после се появил хомо сапиенс сапиенс, който бил напълно развит не само физически, но и умствено. От известно време сме наясно, че във физическо отношение модерният човек съществува от двеста хиляди години насам, но нямахме представа, че умствено напреднали хора са населявали Земята преди толкова време. Изглежда, че става дума за цяла ера на бързо развитие, която се простира далеч назад в праисторията.