— Да речем, че приемаме това твърдение — каза Лин. — Какво се е случило с тази древна цивилизация?
— Била е унищожена — простичко каза Травърс. — Или поне почти унищожена. Хората, сградите, превозните средства — цели градове са били изгубени завинаги.
— Но как? — попита Адамс, а Травърс вдигна ръка.
— Преди да стигнем дотам, трябва да ви разкажа какво е представлявало човешкото общество преди разрухата. Това ще ви помогне да разберете станалото.
Адамс, Лин и не по-малко удивеният Стайнбърг го погледнаха с очакване и го подканиха да продължи.
— Докато технологията се развивала заедно с хората, светът бил почти същият като днес. Различните нации се грижели за собствените си поданици и си съперничели за власт. Войните избухвали една след друга, докато накрая демокрацията се разпространила и федерални блокове от единомислещи държави се съюзили. След няколко фалстарта — спомнете си, че този процес е отнел хиляди години — било основано истинско световно правителство, което въдворило мир по света. Тогава обаче обществото започнало да се дели, богатите ставали все по-богати, бедните — все по-бедни, докато се оформили две касти — висша, наречена „анунаки“, което означава „онези, дошли от небето на земята“, и нисша, наречена „аркашианци“ или „другите“, които в крайна сметка станали роби на анунаките. Аркашианците се пръснали по далечните краища на света и заживели простичко, докато анунаките основали един-единствен върховен град, който се намирал на брега на океана, който сега наричаме Атлантически.
— Атлантида? — невярващо попита Адамс.
— Да, господин Адамс — потвърди Травърс. — Такова място наистина е съществувало и е било най-развитият център на цивилизацията, съществувал някога — както дотогава, така и оттогава насам.
— Ако тези събития са били запазени за следващите поколения, значи е имало оцелели, които да разкажат за тях — отбеляза Лин.
Травърс изсумтя.
— Винаги има оцелели — каза той. — В случая групите били две, което дава начало на следващата част от нашата история. Преди четиринадесет хиляди години светът преживял потоп, който се е вплел в легендите на всяка цивилизация и религия, съществувала след него. Той обаче наистина се е случил и е унищожил приблизително деветдесет и пет процента от всички форми на живот от онова време.
Лин ахна.
— Метеорит?
В НАСА бяха изследвали теоретичните причини за подобно наводнение, а тя изчете статиите. Едно от възможните обяснения беше, че ако голям метеорит падне в океанските части на Земята, ударът би предизвикал мегацунами, което ще промени напълно лицето на планетата.
Травърс поклати глава.
— Не, макар че ефектът е бил почти същият. По онова време до бреговете на Африка съществувал огромен скалист остров, подобен на Канарските острови, но много по-голям. От едната му страна имало висока петстотин метра скала, по същество крайбрежна планина, която с течение на времето просто се сринала. Причината вероятно е била сеизмична активност, но огромно парче от нея просто се откъснало и паднало в морето. Говорим за милиони тонове скална маса, полетяла право към океанското дъно. Надигнала се трикилометрова приливна вълна, която се понесла през Атлантическия океан и напълно разрушила източния бряг на онова, което днес наричаме Съединени американски щати.
— И Атлантида — додаде Адамс.
— Донякъде — отвърна Травърс, без да се ангажира, — но това не бил краят. Невероятната мощ на удара запратила в атмосферата тонове отломки, които се запалили и се посипали над цялата планета, причинявайки опустошителни горски пожари, в резултат на които атмосферата се наситила с въглероден двуокис и настъпила ядрена зима, която спомогнала за почти пълното унищожение на малкото оцелял живот.
— Откъде знаете всичко това? — попита Лин.
— Аз съм най-изтъкнатият специалист, що се отнася до анунаките — отвърна Травърс. — Работя с тях от години и съм експерт по тяхната история.
— Работите с тях? — подозрително повтори Стайнбърг, а Травърс се усмихна.
— Комуникирам с тях — обясни той. — Използвам устройство, което ни позволява да се свързваме телепатически, и по този начин записах цялата им история — поне така, както те я разказват.
Адамс кимна — съществуването на повече от един комуникационен уред не го изненада. Беше сигурен, че е същият като онзи, използван от Джейкъбс в дома му в Мейсън Нек.