Внезапно му хрумна нещо.
— Къде е? — попита той. — Кутията?
Ако се намираше в стаята, анунаките можеха ли да прочетат мислите им?
— Успокойте се — каза Травърс. — Намира се в съвсем друго помещение. Имаме изследователска библиотека, посветена на изучаването и опазването на историята и културата им, и машината е там. Използваме я редовно и те с готовност отговарят на въпросите ни. Забележителен народ са — каза той с уважение.
— Да се върнем на потопа — каза Лин, насочвайки разговора към основната тема. — Кой е оцелял?
— Анунаките, разбира се — каза Травърс. — Те били наясно с възможността планината да пропадне в морето дълго преди това да се случи, но въпреки технологическите си умения не успели да открият начин да предотвратят катастрофата. Вместо това посветили ресурсите си на превръщането на техния град държава Атлантис в космически кораб.
— Какво са направили? — удивено попита Адамс. — Превърнали са град в звездолет?
— Пътуването в космоса отдавна им било познато — обясни Травърс. — Те били изследвали всички планети в Слънчевата система и вече развивали технологии за междугалактическо пътуване. Спомнете си как Платон описва Атлантида — остров, заобиколен от концентрични кръгове с мостове между тях. Тя е била звездолет, това е истината. Островът в центъра бил корабът, а пръстените, които започвали да се въртят, щом той се издигнел във въздуха, създавали изкуствена гравитация, за да улеснят дългото пътуване. Накрая цялата структура се издигнала и отлетяла в космоса.
Лин обмисли чутото.
— Това обяснява защо Атлантида така и не е открита — каза тя. — Тя просто вече не е на Земята.
Травърс се усмихна.
— Точно така — потвърди той. — Анунаките избягали от унищожителния потоп, като изстреляли в космоса самата Атлантида.
Адамс погледна електронния часовник на стената на лабораторията и се обърна към останалите.
— Като заговорихме за бягство, смятам, че е време да тръгваме.
Стайнбърг вдигна очи към часовника и кимна в знак на съгласие.
— Да, мисля, че сте прав. — Той се обърна към Травърс и набързо му разказа какво става, без да пропуска плановете на Джейкъбс за населението на Земята. — Ще ги изведа на изхода „Рузвелт“ — обясни той. — Настоявам да дойдеш с нас.
Няколко дълги секунди Травърс се взира в резервоара, в който беше тялото.
— Да, разбира се, че ще дойда. Трябва да ви обясня още някои неща.
Стайнбърг с усмивка се обърна към Адамс и Лин.
— Добре — каза той, — да тръгваме. До изхода остава още около километър и половина.
След няколко мига те отново вървяха по пустите коридори на Ниво 36, а ехото от стъпките им отскачаше от циментовите стени, докато преминаваха през огромните складове и високотехнологичните лаборатории.
— Какво станало след наводнението? — попита Адамс, който искаше да научи още за онова, което им разказа Травърс.
— Ами повечето от аркашианците били унищожени — продължи той, доволен, че отново влиза в ролята на учител. Адамс допускаше, че това му помага да не мисли за несигурното им положение. — Малки групи обаче оцелели и ние сме преките им наследници. Най-успешни били онези, които се събрали в една тясна ивица територия в Близкия изток, където успели да се развият земеделските общества на Шумер, Вавилон и Египет.
— Но какво се е случило с доказателствата за съществуването на тази по-ранна цивилизация? — попита Лин.
— Повечето от тях са под водата — отвърна Травис, — както би могло да се очаква след такова наводнение. Технологията обаче била съсредоточена най-вече в Атлантида, която вече не се намирала на тази планета. По-старата технология на анунаките била разрушена от аркашианците преди много години. Тук-там все още изникват някои артефакти, както и тела като онова, което сте открили, но повечето свършват тук. — Той посочи към коридора, по който бяха дошли. — В онази стая има стотици трупове на древни хора, включително няколко отлично запазени, като откритото от вас. Има още много складове, пълни с хиляди образци от древната им технология.
— А какво е станало с хората, които са ги открили? — с горчивина попита Лин.
— Повечето бяха разпитани тук, преди да изтрием паметта им или да ги убием — призна Стайнбърг. — Онези, които не успяхме да доведем по една или друга причина, станаха жертва на „нещастни случаи“ или бяха подложени на подигравки в пресата, а доказателствата им — на открит присмех, който системно ги дискредитира. Затова понякога такива открития се споменават в медиите и научните институции винаги ги отричат.