Лин изсумтя.
— Вие наистина контролирате всичко, а?
— Със сигурност се опитваме — отвърна Травърс.
— Какво е станало с анунаките? — попита Адамс.
— Следващите няколко хиляди години те летели из космоса, през повечето време в състояние на анабиоза заради огромните разстояния. Опитвали се да намерят нова планета, която да колонизират. Постепенно обаче открили, че в обсега на кораба им няма други планети, напълно подходящи за живот, и решили да превърнат звездолета в свой постоянен дом. Там липсвали физическите натоварвания, свързани с живота на Земята, и постепенно възникнала еволюцията, която видяхте при пилота от Розуел. Те не се нуждаели от силни тела или крайници и затова се смалили до височината на съвременно дете. Мозъците и интелигентността им обаче продължили да се развиват и това довело до необичайно едрия им череп. Останалите им физически сетива — допир, зрение, обоняние и слух — също силно атрофирали с времето и когато те развили телепатични способности, устите им започнали да стават все по-малки и по-безполезни с всяко поколение.
— Това е чудесно — каза Адамс. — Щом са толкова съвършени в собствения си свят-звездолет, защо искат да се върнат и да превземат всичко?
— Опира до проста математика — обясни Травърс. — В момента са почти безсмъртни. Благодарение на напредъка в медицината възрастта им няма горна граница, тъй като клетките им се поддържат млади по изкуствен начин. Те обаче разбират, че за да продължат да еволюират, трябва да продължат да се размножават, но къде биха могли да приютят тези нови хора, на кораба? Искат да продължат да се развиват и им е нужно повече място, това е всичко.
— Но защо сега? — попита Лин. — Защо се връщат чак сега?
— Заради Втората световна война — каза Травърс. — И атомната бомба. Дори от дълбините на космоса сензорите им доловили детонациите, които очевидно били дело на човека. Така разбрали, че планетата още е годна за живот, а ние разполагаме с необходимата технология, за да направим завръщането им възможно, макар че те ще трябва да ни направляват, за да го постигнем.
— Изненадана съм, че не са оставили сензори тук още в самото начало, за да наблюдават какво става след приливната вълна — каза Лин.
— Напротив. Оставили са екип, който обикалял Земята в по-малък кораб и им докладвал какво става.
— Така ли? И какво е станало с тях? — попита Лин.
— Чели сте Библията, нали? — усмихна се Травърс. — Всичко е там.
20
— Какво искате да кажете? — попита Адамс, докато завиваха зад поредния ъгъл в подземния лабиринт.
— Почти всичко в Тората и първите книги от най-ранната Библия има нещо общо с екипажа на кораба, който е останал на Земята — обясни Травърс. — И тъй като Библията се гради на по-ранни митове и легенди, можете да прочетете историята на този народ в писанията на древните шумери, вавилонците и египтяните. Те били разказани отново от индийците, гърците, римляните и дори викингите, така че можете да ги откриете и в техните религии и митологии.
— Това много ми напомня разказа на Баранели — каза Мат на Лин, а тя кимна.
— Да, в „Харвард“ сравнявахме различните религии по света и между тях наистина има забележителни сходства, макар че иначе са коренно различни. Потопът, например.
— Именно — съгласи се Травърс. — Ясно е, че почти всички религии описват „богове“ и „ангели“, които се спускат от небето, често в доста сложни машини.
— И вие твърдите, че тези „богове“ всъщност са били мъже, останали след наводнението на кораб, обикалящ в орбита около Земята?
— Да. Наблюдавали от разстояние, не били сигурни дали аркашианците ще оживеят и дали атмосферата ще може да се възстанови. Поколения наред следили всичко, докато в „люлката на цивилизацията“ се образували общества, които започнали да обработват земята.
— Изпращали ли са доклади до кораба-майка? До Атлантис? — попита Адамс.
— Такава била целта, само че скоро се оказало, че по някаква причина докладите не стигат до другарите им в космоса, и те останали сами.