— Какво станало с тях? — попита Адамс.
— След като разбрали, че са изгубили контакт с останалите анунаки и Земята отново може да бъде населена, те започнали да ни посещават. Спуснали се с малък кораб и древните шумери веднага ги обявили за богове. Всъщност името „анунаки“ се е запазило в шумерската литература. Посетителите били прекарали дълги години съвсем сами и, разбира се, се опивали от вниманието, което получавали. За да укрепят статута си, започнали да учат хората на четмо, писмо и математика — на рудиментарно ниво, само колкото да разпалят апетита им, така да се каже, и да се уверят, че те ще продължат да ги боготворят — анунаките вече били пристрастени към това. Въпреки техническия си напредък все пак били хора, подвластни на същите човешки емоции, които владеят и нас. Така се кръстосали с хората — което доказва, че са били хора, тъй като това не е възможно между представители на различни видове — и накрая станали част от местните населения, макар че заедно с потомците си създали „кралски“ династии, които оцелели стотици, ако не и хиляди години. Началото на кралския род на Давид, например, може да бъде проследено до тези ранни посетители. Както личи от легендите за древногръцките богове, отношенията им много приличали на днешните сапунени опери. Повечето от тези митове са до голяма степен верни и направо не са за вярване. Освен това са пълни с разкази за напреднали технологии и оръжия. Мълниите на Зевс Гръмовержеца? Това е просто лазер, донесен от космическия кораб. И другаде могат да бъдат открити такива истории. Самите кораби са описани в индийските веди, наричат се „вимани“ и се твърди, че са дошли от „звезда“ в небето, която се виждала съвсем ясно. Това, разбира се, била космическата станция, която наистина се виждала с просто око, също като нашите. Унищожаването на Содом и Гомор, описано в Библията, се е случило дълго преди написването на книгата, когато цял град бил унищожен с атомно оръжие. В религиозната литература можете да намерите още много такива неща. — Травърс прочисти гърлото си. — „Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. В ония дни се намираха нефилимите на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“ Звучи ли ви като разказ за посещение на извънземни, които са се кръстосали с хората? Точно това е. Битие 6:4.
— Шегувате се — каза Адамс.
— Напротив — намеси се Лин, а мислите й препускаха. — Нефилимите се наричат „исполини“ в някои други преводи, но точното значение на думата никога не е било известно. — Тя се обърна към Травърс. — Значи твърдите, че нефилимите са оцелелите анунаки?
— Абсолютно. Всъщност „нефилим“ е пряка транслитерация на думата „анунаки“ от техния език на древен иврит. Всичко е там — продължи той, — написано е ясно, черно на бяло, пред очите ни е. Цялата история на нашия свят. Всички са я чели, но никой не я разбира истински. Някои вярват, че описаните в нея богове всъщност са свръхестествени същества, други — че са резултат от видения или причинени от опиати халюцинации, или просто символи. Никой не приема тези разкази буквално. Най-близо до истината са онези, които поддържат теорията за древния астронавт и твърдят, че тези богове всъщност са били извънземни. Истината обаче е дори по-удивителна. Тези древни божества, дали началото на всички религии и вероизповедания, са били човеци. И тогава, и сега ние боготворим обикновени хора.
21
— Стигнахме — каза Стайнбърг, когато завиха отново и внезапно се озоваха срещу нещо, което приличаше на врата на асансьор. — Това е изходът „Рузвелт“, изграден е малко след построяването на базата по заповед на президента. Рузвелт, който се отбивал тук от време на време, имал клаустрофобия и бил малко параноик. Никак не му допадала идеята асансьорът да е единственият път за бягство, ако нещо тук се обърка. — Стайнбърг се наведе и натисна бутон от едната страна на вратата, която безшумно се отвори. От другата й страна видяха най-обикновена кабина. — Открай време го представят за най-обикновен асансьор, който отдавна е повреден и е бил спрян от съображения за безопасност. Само че — продължи той и въведе някакъв код с помощта на контролния панел на стената, — това никога не е било асансьор. Поне не и в обичайния смисъл на думата.
Докато говореше, задната стена се плъзна настрани и разкри удивително дълъг, леко стръмен тунел, който продължаваше в далечината, докъдето поглед стига.