Докато се мъчеха да разширят отвора, по главите им се посипаха отломки и пръст. Адамс задържа капака на десетина сантиметра, а Лин се дръпна встрани и изчака пръстта да се свлече до пода на тунела.
Мат забута отново и въпреки съпротивата, която срещаше, продължи да упорства, докато го изтика наполовина. От съображения за сигурност не искаше да го отваря напълно, за да не привлече вниманието, в случай че наблизо има пазачи. Предполагаше, че тези от Ниво 36 вече са били тревога и вероятно са стигнали до изхода, стига да можеха да го намерят.
Остави капака отворен, колкото да успеят да пропълзят навън, и направи знак на Лин. Тя се премести до него, готова да поеме тежестта на люка. Адамс измъкна пистолета си, целуна я бързо по устните и бавно си проправи път към звездната нощ.
Тихо се подаде от полуотворения люк, притискайки се плътно към земята. Щом се провря до кръста навън, той спря и се огледа — въртеше очи, без да мърда главата си.
Нищо не се движеше, в това беше сигурен. Той беше експерт в проследяването на животни нощем и знаеше как да открие живот и в най-тъмна доба. Тук обаче не усещаше абсолютно нищо, което не означаваше, че в далечината не се спотайва някой, който ги следи електронно. Или пък се е скрил зад капака на люка, където той нямаше как да го види.
Бавно се измъкна изцяло и позволи на тялото си да се обърне, за да може да провери и задния участък. Огледа целия хоризонт и накрая се увери, че няма никого. Шумът на двигателите в тунела обаче беше стихнал и той започна да долавя рева на другите машини под земята. Даде си сметка, че гардовете знаят къде са и са тръгнали по петите им.
Изтегли се нагоре чак до бедрата, пресегна се към люка и го отвори напълно, а пръстта върху него се изсипа встрани. После хвана Лин за ръцете и я измъкна от тунела с едно плавно движение, докато тя стъпи на земята до него.
Той посочи към шума на двигателите от дясната им страна и Лин проследи погледа му. На шест метра от тях имаше висока мрежа, през която се виждаха ярко осветените писти. Шумът идваше оттам и те веднага осъзнаха, че към тях бързо се приближават бронирани машини, които използват пистата като шосе. От лявата им страна един празен път се виеше в далечината. Като цяло областта приличаше на безплодните пустини в Чили и Перу, от които наскоро бяха избягали.
— Идват — каза й Адамс. — Трябва да тръгваме. Веднага!
25
Когато Барнс изникна от люка, фаровете на четири огромни офроуд джипа тъкмо пресичаха неравния терен, насочили към него петдесеткалиброви картечници, монтирани върху колите.
— Долу оръжията! — извика той в тактическия си микрофон, настроен на дължината, използвана от различните поделения на сигурността на Зона 51. Вдигна ръце, а прожекторът на първия джип го освети напълно.
Останалата част от екипа заприижда от тунела зад него, а четирите коли ги заобиколиха и спряха до тях.
— Някъде наоколо са — обяви Барнс. — Имат само няколко минути преднина.
— Имаме ли монитори отвън? — чу се глас от вътрешността на второто возило.
— Да — обяви полковник Кейнс от мястото си. — Има сензори по целия път до главния вход.
Тъй като беше огромен, действителният периметър на базата „Груум Лейк“ не беше ограден. Вместо това единственият път дотам — „Груум Лейк Роуд“, само на четиринайсет мили от Магистрала 375, шеговито наречена от местните „Магистралата на извънземните“ — бе маркиран с множество впечатляващи знаци, които предупреждаваха хората да не продължават. Нарушителите веднага биваха залавяни от частната охрана, която после ги предаваше на местната шерифска служба. Територията между външния периметър и самата база се следеше от множество топлинни сензори и подвижни камери, както и от наблюдатели, разположени на високите хълмове край подходния път.
— Барнс, с хората ти ще продължите търсенето пеша — продължи полковникът, — а джиповете ще разширят обсега си чак до края на основния периметър. През следващите десет минути към диренето ще се присъединят още двеста души с кучета и термални образни устройства. Скоро ще излетят и хеликоптерите, които ще покрият още по-голяма територия. А сега да вървим!
— Тъй вярно, сър! — отвърна Барнс. — Чухте заповедите! — каза той, обръщайки се към екипа си. — Да се изтегляме!