— Минава пет часът — каза той на Лин. Зората все още беше твърде далеч в студеното зимно утро. — Първият полет е в шест, с него връщат служителите от нощната смяна, които не живеят тук.
— Какво общо има това с нас? — попита Лин, макар да подозираше, че вече знае отговора на въпроса си.
— Ще пътуваме заедно с тях — прошепна той в отговор.
Вратите на самолета бяха затворени и заключени, това му беше ясно дори от сегашната им позиция срещу пистата, но не можеха да си разрешат да чакат. Не след дълго приходящите служители щяха да излязат от Главната квартира и да пристигнат с минибуси от други части на базата, готови да се приберат у дома, и да наобиколят самолета.
Двамата с Лин застанаха колкото се може по-близо един до друг, изчакаха помощния персонал да си тръгне и спринтираха по макадама към колесника, като се стараеха да тичат приведени в сенките, където имаше такива. После Адамс избута Лин по масивната гума на основното колело и сам се набра по нея, продължавайки до кожуха, към дълбоките тъмни вътрешности на самолета. Двамата се провряха покрай сложната машинария със съзнанието, че стигнат ли до горната част на кожуха, вече никой няма да може да ги види.
Адамс сграбчи горната част на колесника и заопипва в тъмното, докато намери един лост. Дръпна го и пред него се отвори малка квадратна вратичка, която водеше към самолета. Той пропълзя вътре пръв, като едва се провря. Отначало си помисли, че раменете му ще се заклещят, но успя да ги превие достатъчно, за да се вмъкне, и бързо издърпа Лин, чието гъвкаво тяло премина много по-лесно.
Адамс остави люка отворен, тъй като мракът се разсейваше единствено от отразената светлина от пистата под тях. Очите му бързо се нагодиха и той видя, че са в товарния отсек, който бе наполовина пълен с метални контейнери. Те бяха закрепени към пода и Адамс избра онзи, който се опираше на задната преграда. Затвори люка и тъмнината веднага ги обгърна като дебела завивка. Хвана Лин за ръката и я отведе в скривалището зад контейнера. Ако си направеха труда да проверят товара, щяха да ги открият, но Адамс си помисли, че така или иначе цялото внимание е съсредоточено върху пустинята — шансовете за проверка бяха малки.
После зачакаха да стане шест часът с отчаяната надежда, че разписанието ще бъде спазено. В шест самолетът започна да рулира и след десет минути Мат и Лин усетиха как малкият боинг ускорява ход по пистата и се издига във въздуха.
Заля ги облекчение.
27
Полетът от Груум Лейк до Лас Вегас трая много кратко.
Адамс прегърна Лин, когато самолетът кацна на северозападната писта на Международно летище „Маккарън“, непосредствено до терминал „Джанет“. Двамата останаха скрити зад контейнера, а боингът рулираше по пистата, губейки скорост при всяка обиколка, докато най-накрая спря на определеното място.
— Хайде — каза Адамс, напусна укритието и се отправи към кожуха на колелото, следван от Лин.
Отвори малкия люк и този път се измъкна доста по-лесно. Спря при върха на колесника, за да помогне на Лин. Докато бяха скрити в кожуха, никой от пистата не можеше да ги види, а дори някой да провереше товарния отсек, тях вече ги нямаше там.
Адамс трескаво обмисляше какво да предприемат. Нощният екипаж щеше да слезе всеки момент, а след тях идваше обслужващият екип на летището, за да зареди гориво и да подготви самолета за нов полет. Разчетът на времето беше жизненоважен.
Бавно се обърна по корем, обхванал колесника с крака за опора, като придържаше ръцете си плътно до тялото, така че само главата му да се вижда, и се спусна долу, за да огледа какво става около самолета.
От едната му страна — тази, която беше най-близо до голямата бяла сграда на терминала — вече се беше появила стълбичка. До другата страна на терминала имаше огромен паркинг, а оттатък бяха суперхотелите и казината на „Стрип“, срещу които се издигаше огромната черна стъклена пирамида „Луксор“.
От другата страна се обади електрически двигател, Мат се обърна и видя сервизна камионетка, която наближаваше по пистата към тях. Той закова на място — беше му ясно, че на тази светлина би го издало единствено някакво движение, освен ако някой не дойдеше точно до кожуха на колелото и не погледнеше право към него.
Първият чифт крака слезе по стълбичката, после обслужващият екип излезе от камионетката, изтегли стълба от покрива й и влезе в самолета през задния сервизен люк.