Турът беше четиридневен и групата нощуваше около лагерен огън, където всички обсъждаха преживяното и слушаха разказите на Адамс за местната митология.
Въпреки ниските температури той нощуваше под звездите. Те бяха милиони и блестяха ярко в отсъствието на изкуствено осветление, и докато отпиваше чай от коприва, Адамс усети как умът му — духът му — се понася из космоса.
После обаче се намесиха мислите и рязко го върнаха обратно на земята. Лин. Влюбиха се, ожениха се и се разведоха, а сега той вече нямаше да я види, докато сам не се пресели в света на духовете. Бяха се срещнали именно в националния парк „Бадландс“ и докато отпиваше поредната глътка, Адамс се усмихна при спомена за това.
Тогава беше само на двадесет — преди повече от две десетилетия — и преследваше мъжка виторога антилопа през тревистите равнини. Тя се бе отделила от стадото и беше сама. Не смяташе да я убие, целта му беше да се доближи колкото е възможно повече, без да го усети. Искаше да я докосне. Това беше ловкост.
Лежа и чака с часове, след като следва антилопата с километри и безшумно се промъкваше все по-близо и по-близо. Беше само на три метра от великолепното животно, когато ги усети.
„Двама души. Пътуват пеша. На не повече от километър и половина на североизток.“
Заслуша се по-внимателно, опрял ухо в земята, с изострени сетива. Молеше се виторогият да не ги усети. Пропълзя по-наблизо — два метра и половина, метър и осемдесет, осемдесет сантиметра, шейсет. Стъпките на непознатата двойка се чуваха по-ясно, но Адамс беше сигурен, че ще успее да докосне антилопата, преди да ги е чула.
— Виж! — чу се гласът на млада жена.
— Извади камерата! — извика друга и това беше достатъчно.
Точно когато той посегна, животното се стресна, обърна глава към пронизителните викове и препусна през равнината.
Адамс въздъхна и вдигна очи. Нямаше смисъл да се ядосва. Какво ли знаеха туристите? Може би трябваше да внимават повече, но никога не го правеха, той отдавна бе научил този житейски факт.
Знаеше, че двете момичета са наблизо, чуваше как си бъбрят.
— О, много се забави!
— Избяга!
Реши да се позабавлява, за да не пропилее деня напразно. Съвършено невидим във високата трева, той изчака, докато те почти го настъпиха, и изведнъж рязко се надигна и седна пред тях. Смяташе да извика „Бум!“, но дъхът заседна в гърлото му, когато зърна момичето отляво. Най-красивото момиче, което беше виждал.
Оказа се, че двете следват в „Харвард“ и са в пролетна ваканция, но вместо да хванат самолета за Флорида или Канкун и да прекарат седмицата в пиянски оргии, бяха решили да дойдат в Големите равнини и да почувстват историята на страната си.
Красивото момиче се казваше Евелин Едуардс и следваше физика и астрономия. Мат не й повярва веднага — тя изглеждаше по-скоро като фотомодел, отколкото като физик.
Другото момиче беше нейна съквартирантка. Определено нямаше външността на Лин — Адамс веднага разбра как предпочита да й казват — и повече отговаряше на представата му за астрофизиците.
След като се извини, че ги е изплашил, и им обясни какво е правил там, той ги покани на вечеря в дома си в Пайн Ридж. Приятелката се изплаши, но Лин явно се заинтересува от него и прие от нейно име.
В следващите дни се развихри стихиен романс. Адамс разкри на Лин чудесата на Големите равнини и й даде възможност да си почине от учението. За съжаление приятелката й скоро бе забравена и се върна сама, след като първите два дни й подсказаха, че е нещо като трето колело.
В деня преди Лин да замине за Харвард, Адамс отново я изведе в „Бадландс“ и двамата седнаха под дървото, под което лежеше сега. През нощта дълго разговаряха и накрая той нежно докосна бузата й с върховете на пръстите си. Когато най-сетне се целунаха, Мат инстинктивно разбра, че са обречени да бъдат заедно.
За щастие турът приключи и Адамс се върна в хижата, която използваха за главна квартира. Погрижи се за конете, после си взе душ и се преоблече. След като управителят му плати, той се качи на колелото и се отправи към най-близкия бар.
Не пиеше, но от време на време, ако кошмарите го тормозеха, се опитваше да установи дали алкохолът ще го приспи. Понякога се получаваше, друг път — не, а когато заспеше, лошите сънища се завръщаха, по-ужасни от всякога. Притеснен да не би да го споходят пред туристите, той изобщо не спа по време на обиколката. В момента тялото му настояваше за какъвто и да било сън, дори изпълнен с кошмари.