Джейкъбс въздъхна с досада.
— Имам предвид претърси ли вътре в проклетата база? — почти изкрещя той.
— Ами… не, сър — отговори Кейнс. Никога не му беше хрумвало, че бегълците са проникнали вътре в базата.
— Е, претърси веднага! — нареди Джейкъбс. — Ако не можете да ги откриете извън оградата, значи са вътре!
Адамс погледна през прозорчето до себе си, взря се в гъстите облаци, които скриваха Атлантическия океан, и си позволи да се отпусне мъничко. Полетът от летище „Рино-Тахо“ до Цюрих продължи шестнадесет часа и му позволи да си почине.
Идеалният вариант беше директен полет до Женева, но международните летяха до Цюрих, откъдето трябваше да си осигурят по-нататъшен транспорт. Щом научеше за бягството им, Джейкъбс и без това щеше да нареди да проверяват пристигащите в Женева, така че може би беше по-добре, че кацаха в Цюрих. Нямаше да им отнеме много време да стигнат до Женева с бързия влак, а и на гарата беше по-лесно да пристигнат незабелязано.
За да избегнат нежелано внимание, четиримата седяха далеч един от друг и Адамс дори нямаше с кого да разговаря. Самолетното списание го занимава само няколко минути, а посредствените филми, които предлагаха, не го заинтересуваха. Единствено мислите му правеха компания. Даде си сметка, че това не е нещо лошо. Дълги години беше живял само така.
Опита се да обмисли какво ще правят, щом стигнат в Цюрих. Бяха решили, че Айита и Стивънфийлд ще слязат първи, за да проверят дали наблюдават летището и да отвлекат вниманието на хората, които може би ги чакаха там. С Лин щяха да ги последват, ако хоризонтът се окаже чист. Щяха да минат през паспортния контрол един по един и да вземат отделни таксита до градския площад. Там щяха да се срещнат и да стигнат пеша до гарата, за да си купят билети до Женева с пари в брой.
Щом пристигнеха, нещата щяха да се усложнят — Адамс знаеше това, но колкото и да се стараеше да го обмисли логично, умът му постоянно се връщаше към Лин. Евелин Едуардс, бившата му съпруга и майка на все още нероденото му дете. Тъй красива, интелигентна и изобретателна, и то дълги години след първата им среща. До известна степен не можеше да повярва, че изобщо се е влюбила в него.
Той все още я обичаше, знаеше го със сигурност и от години това беше част от проблемите му — фактът, че още е влюбен в нея. Това се отразяваше на останалия му живот, правеше го неспособен да продължи напред. А сега тя беше бременна, щяха да си имат дете. Адамс просто не знаеше какво да чувства. До голяма степен беше почти неописуемо щастлив — щеше да има детето, което винаги бе искал, с жената, която винаги бе искал, но конфликтът също беше дълбок. Предвид всичко, което ставаше, какво щеше да се случи с бебето? Дали изобщо ще се роди, или човечеството щеше да бъде изтрито от лицето на Земята преди този прекрасен ден?
Тежестта на надвисналата отговорност се стовари отгоре му. От него зависеше да се увери, че това никога няма да се случи, също както бе зависило от него да стигнат до онзи проклет камион в пустинята. Той обаче си обеща, че сега няма да се провали, каквото и да му струва.
2
Джейкъбс се намираше в подножието на хълма, само на десет километра от прочутия Голям адронен ускорител в ЦЕРН, когато се обади Кейнс, чийто тон вече беше по-оптимистичен.
— Прав бяхте, сър — възбудено каза той.
— Открихте ли ги? — веднага попита Джейкъбс.
— Не точно, сър — отвърна Кейнс и нервността му отново пролича. — Исках да кажа, че наистина са се върнали в базата, но са заминали преди няколко часа.
— И как, по дяволите, са постигнали това? — почти избухна Джейкъбс.
— Прегледахме записите от всички камери за наблюдение из цялата база и макар че са малко мрачни и размазани, се изясни, че са се промъкнали на борда на „Джанет“ полета до „Маккарън“ в шест часа.
— Сигурно се шегуваш. И къде са сега?
— Все още разследваме, сър. Камерата на летището е заснела как слизат от самолета и избягват в паркинга. С помощта на камерите за трафик ги проследихме до хотел „Луксор“ и казиното. Изглежда са се обадили от телефонен автомат до слот машините, в момента проучваме това. Сигурни сме, че скоро ще ги хванем, след като вече тръгнахме по следите им.
— Добре — каза Джейкъбс. — Дръж ме в течение.
Адамс бавно се движеше по бабуните с джипа „Тойота Ленд Круизър“, като взимаше завоите с по-малко от десет километра в час. Колата явно не можеше да развие повече.