Устройството, което трябваше да отвори времево-пространствения тунел, изискваше огромна мощност и експериментите, които се провеждаха горе с ГАУ, осигуряваха постоянен приток на антиматерия — най-мощния източник на енергия в познатата вселена. Именно нуждата от него беше накарала Чарлз Уитуърт да поведе инициативата за създаването на ЦЕРН през 1954 и дори с помощ отвън усъвършенстването на технологията им беше отнело повече от петдесет години.
Застанал на шикозния бар, Месие хвърли поглед към Джейкъбс — така наричаха Уитуърт от шейсетте насам. Той беше доказателство за способностите на анунаките и доказателство за обещанията им. Месие вдигна наздравица с издължената чаша за шампанско, а Джейкъбс се усмихна и вдигна своята. Скоро щяха да се срещнат с анунаките лице в лице и бяха готови за това.
Джейкъбс усети, че телефонът вибрира в джоба му. Извади го и видя, че е Елдридж. Въпреки нежеланието му, след разгрома в Зона 51 Джейкъбс го беше накарал да поеме ситуацията в свои ръце, което означаваше, че командирът на Алфа бригадата ще трябва да пристигне в ЦЕРН по-късно. Джейкъбс знаеше, че той е безкрайно недоволен от това, но в крайна сметка, ако Елдридж си беше свършил работата като хората, сега нямаше да се намират в това положение.
Джейкъбс вдигна — обаждането идваше от частния му самолет, който отново се беше превърнал в подвижен щаб, също както в Южна Америка.
— Докладвай — каза той без предисловия.
— Мисля, че ги спипахме, сър — уверено обяви Елдридж. — Ще приключа това веднъж завинаги и ще дойда при вас за големия финал.
— Не за финала, приятелю — поправи го Джейкъбс. — Помни, това е само началото.
4
Лин седеше до прозореца и гледаше как голямата гара „Женева-Корнавен“ изниква от мразовитата мъгла, която се беше спуснала само час след като потеглиха и скри красивите селски пейзажи.
Така или иначе вече пристигаха и тя трябваше да се съсредоточи върху онова, което щеше да се случи. Айита и Стивънфийлд пак щяха да слязат първи, за да огледат перона, в случай че наоколо има врагове. Ако хоризонтът беше чист, тя и Адамс щяха да слязат от влака и четиримата щяха да се отправят поотделно към такситата отвън независимо един от друг. Такситата щяха да ги откарат до четири случайно избрани места, откъдето те щяха да продължат пеша до парка „Моальобо“. Щяха да се срещнат там и да се качат по двойки в други таксита — първо Стивънфийлд и Айита, а Лин и Адамс след тях — и да помолят да ги откарат до Мезонекс Десю, предградие на северозапад, точно преди подножието на планините Жура. ЦЕРН се намираше в непосредствена близост до градчето и там четиримата щяха да се срещнат отново, за да потвърдят официалния план за влизането в базата.
Лин отлично осъзнаваше, че нейната роля е да остане в Мезонекс Десю, за да следи комуникацията и да осигурява връзка между останалите. Разбираше причината за това — само тя от четиримата нямаше нужния тренинг, както и пряк практически опит. Ако това беше единствената причина, все пак щеше да настоява да ги придружи до ЦЕРН, но останалите до един й обърнаха внимание (Мат с изключителна убеденост), че е бременна и не бива да поема риск, като участва директно в операцията.
Наистина беше разумно някой да наблюдава нещата от разстояние и предвид ситуацията, тя беше единственият подходящ човек. Стивънфийлд й беше показал как да борави с различните електронни устройства, които някак си беше успял да пренесе от Америка, така че тя определено нямаше да бездейства. Въпреки това част от нея предпочиташе да участва по-активно. Друга част обаче — една по-силна част — настояваше, че трябва да последва препоръките им и да не се излага на опасност. Не знаеше дали това е майчинският инстинкт, който вече се проявява, или просто страх. Може би двете бяха свързани — може би се боеше не за себе си, а за нероденото бебе.
Накрая реши, че може да живее с това.
Елдридж и хората му се приземиха на частната писта на международното летище в Женева и веднага се прехвърлиха в джипове „Ауди“, отправяйки се директно към гара „Корнавен“.
Големият пробив дойде благодарение на местните камери за наблюдение. Екипът на Кейнс в Зона 51 беше разпознал Лин Едуардс на един запис от летище „Рино-Тахо“. Тъй като то беше просто маловажен транспортен център, процесът се забави и когато софтуерът за лицево разпознаване най-сетне откри и анализира изображението, самолетът вече се беше приземил в Цюрих.