Щом идентифицираха Едуардс, откриха, че Адамс е взел същия полет и една бърза проверка на пътния лист откри подробностите в новите им паспорти. Елдридж се зачуди откъде ли са ги намерили за толкова кратко време.
Трябваше да се признае, че Кейнс беше много експедитивен — веднага нареди пренасочването на един сателит към Цюрих, както и наблюдението на всички билетни системи в реално време, обяви паспортите на Едуардс и Адамс за издирване и качи снимките им в системите за наблюдение в Женева.
После ги загубиха за кратко, но снимката на Едуардс отново беше частично разпозната в метрото на Цюрих. Изглежда, че Адамс — както можеше да се очаква предвид професията му — успяваше по-умело да се скрие от камерите. На името на хората, на които принадлежаха новите паспорти, не бяха купувани никакви билети, но Елдридж знаеше, че двамата биха могли да отиват само на едно място — Женева, за да се опитат да попречат на завръщането на анунаките.
Само ако Джейкъбс си беше държал устата! Защо му трябваше да им разказва всичко? Каква полза можеше да има от това? Така или иначе беше им казал и те идваха.
Елдридж прегледа разписанието на влака и откри най-вероятните маршрути, след което нареди на Кейнс и хората му да анализират сателитните снимки на пероните при качването на пътниците. Съвпаденията не бяха стопроцентови, но стигаха за частично разпознаване, този път и на Едуардс, и на Адамс, и Алфа бригадата се втурна из улиците на Женева към смъртоносна среща с мишените.
Адамс гледаше през прозореца как Айита слиза на перона от спрелия влак. Макар че това не беше очевидно, Адамс разбираше, че той прави пълен оглед за преследвачи.
След по-малко от минута слезе и Стивънфийлд и дискретно провери перона от другата страна. След още една минута и двамата протегнаха десните си показалци, за да покажат на Адамс, че с Лин могат да слязат от влака.
Адамс осъзнаваше, че присъствието на Айита и Стивънфийлд е безценно. Знаеше, че ще търсят най-вече него и Лин, и беше невероятно полезно, че тези изпечени професионалисти проверяваха пътя предварително. Освен това изпитваше огромно облекчение, че до ЦЕРН ще го придружат те, а не Лин. Това, че бе дошла чак дотук, и бездруго го изнервяше, но той знаеше, че тя никога не би останала в Америка. По този начин поне можеше да им помага и все пак да е в сравнителна безопасност.
Той се надигна от мястото си и понечи да тръгне към вратата, но внезапно се вкамени, забелязал, че Айита раздвижва дясната си ръка. Беше изправил и четирите си пръста — знак, че на перона има някой, че хоризонтът не е чист.
Мат остана на мястото си, докато останалите пътници продължиха да слизат. Скоро щеше да е единственият в своето купе и ако Лин беше забелязала сигнала, на което той силно се надяваше, тя също щеше да остане сама в нейното. Но Айита явно си имаше причини и Адамс осъзнаваше, че не става дума за нищо добро. Той се раздвижи и спокойно тръгна към съседната врата, за да мине в купето на Лин. Ако нещо щеше да се случи, искаше да бъде с нея. Видя я през прозорчето, сложи ръка върху дръжката и натисна.
Тогава се развихри адски хаос.
5
На Елдридж му беше омръзнало да играе по правилата. Твърде много пъти се беше опитвал да залови Адамс и Едуардс, да ги хване от засада или пък да им щракне някакъв хитър капан, но вече край. Този път нямаше да му се изплъзнат.
Десетима мъже, всички топ командоси в Алфа бригадата, бяха оставили колите си с работещи двигатели пред железопътната гара и влязоха вътре със спринт, навели оръжията си надолу. Елдридж бе съгласувал присъствието им с градската транспортна полиция, но ако се опитаха да ги спрат, нямаше нищо против да добави още няколко трупа към списъка си.
Отведе групата до Перон 5, вътрешни линии, на който току-що бе пристигнал влакът от Цюрих, и нареди на хората си да се разпределят по цялата дължина на спрелия влак, с насочено към вратите оръжие. Напълно пренебрегвайки писъците на слизащите пътници, те се концентрираха върху лицата им. Адамс и Едуардс не бяха между тях. После Елдридж огледа прозорците и на лицето му се появи усмивка — и двете мишени бяха вътре, в два различни вагона. Перфектно.