Само след миг обаче усмивката изчезна от лицето му. Шокът от куршума, който го уцели в рамото, го накара да се извие встрани, макар че краката му не помръднаха. Болката проряза бедрата и гърдите му. Той падна задъхан на земята и видя как хората му се обръщат и откриват огън по някакъв въоръжен човек на перона, който веднага приклекна зад една метална пейка.
Докато Елдридж проверяваше дали бронираната му жилетка е спряла куршума, двама от хората му бяха улучени от изстрели, идващи от обратната посока. Елдридж се обърна и видя стрелеца, който изпразни цял пълнител, преди да се хвърли върху релсите, използвайки бетонната платформа за прикритие.
Вътре във влака Адамс и Лин, вече в едно купе, с ужас гледаха как тринайсет въоръжени мъже атакуват перона. Айита и Стивънфийлд откриха огън и на свой ред се превърнаха в мишени.
Адамс бе видял достатъчно. Извади пистолета си и стреля през стъклото на отсрещния прозорец. После се обърна, сграбчи Лин и я повлече към прозореца.
— А другите? — извика тя. — Не можем да ги оставим!
— Налага се — отсече той, отвратен от решението, което бе принуден да вземе. — Ако останем, сме мъртви. А какво ще се случи, ако времево-пространственият тунел се отвори?
Лин се поколеба за миг, после кимна и го последва до разбития прозорец, макар че мислите й все още бяха с Айита и Стивънфийлд.
Скрит зад пейката, Джон Айита наблюдаваше как Мат и Лин бягат от другата страна на влака. Видя, че Стивънфийлд се справя сам, скрит зад ръба на платформата. Приятелят му се надигна, произведе три изстрела, два от които бяха успешни, и после отново се прикри. Самият Айита стреля още два пъти, а след това спря, за да смени пълнителя. В същото време Стивънфийлд отново се надигна, прицели се, а после — а после…
Айита направо не повярва на очите си, когато главата на приятеля му експлодира. Деветмилиметровият куршум буквално отнесе горната част на черепа му и откри потръпваща червеникаво-сивкава маса. Стивънфийлд се олюля и пое още двайсет изстрела с тялото си, което буквално се разтресе от масирания удар на куршумите. После самият Айита почувства болка — глезенът му сякаш се взриви. Той погледна надолу и видя огромната рана и бликащата от нея кръв.
Айита се изплю на перона. Беше ранен, а приятелят му — мъртъв, но нямаше да се даде без бой.
Елдридж със задоволство наблюдаваше как хората му повалиха първия мъж, а след това осъзна, че човекът зад металната пейка сигурно ще се разсее. От позицията си на земята Елдридж виждаше стъпалата и глезените му, така че се прицели с автомата си и даде един-единствен изстрел. Улучи го в глезена, но не го повали, както се надяваше. Който и да беше, този мъж явно бе корав. Изникна иззад металната пейка с яростно лице, напълно пренебрегвайки дълбоката рана на глезена си, и едва тогава Елдридж осъзна, че това е Джон Айита, ръководителят на Сенчестите вълци, когото не бе успял да открие, за да го унищожи. Това означаваше, че другият мъж вероятно е Самюъл „Двата коня“ Стивънфийлд, шефът на разузнаването на екипа и единственият човек, успял да се изплъзне от отряда на смъртта, предвождан от Елдридж.
Айита стреляше безпогрешно, сваляйки човек след човек, но накрая се стигна до неизбежното. Също като Стивънфийлд, той в крайна сметка бе разстрелян от експертния тим на Елдридж. Първите куршуми го уцелиха в стомаха, той се преви и изпусна оръжието си. Следващите четири отидоха в гърдите и разкъсаха вътрешните му органи, но той продължи да настъпва, воинът в него беше още жив. Елдридж се смая, когато видя как бърка в колана си, вади ловджийски нож, вдига го над главата си и се втурва към останалите мъже на перона, надавайки страховит боен вик.
Викът обаче замря в гърлото му, защото в същия миг в него се забиха още четиридесет куршума, които го отхвърлиха три метра назад. От тялото му вече не беше останало почти нищо, само безжизнените му очи бяха вперени в стоманения обков на покрива.
Елдридж се изправи на коляно, после стана и погледна през прозореца на влака. По дяволите! Адамс и Едуардс бяха изчезнали.
6
Стараейки се да не обръща внимание на стрелбата зад тях, Адамс хукна по релсите от далечната страна на влака, отдалечавайки се от перона. Пред тях имаше друг влак, който щеше да тръгне всеки момент. Вратите от близката страна бяха затворени, но Мат знаеше, че трябва да влязат, ако искаха да останат живи.