Когато стигнаха, стрелбата все още не секваше. Адамс сграбчи Лин и я издърпа до заключената врата на вагона, след това се набра и той, докато влакът потегляше. Така представляваха удобна мишена за въоръжените мъже, така че той помогна на Лин да се хване за малките прилични на стълба ръчки встрани от вратата и й направи знак да се качи. Тя го послуша, изтегли се най-отгоре и му помогна да я последва. Адамс се претърколи на покрива на влака, който тъкмо подминаваше края на перона и, слава богу, напускаше гарата.
Тогава стрелбата спря.
Елдридж видя какво правят Адамс и Лин и веднага нареди на някои от хората си да се върнат по колите, за да ги преследват, а на други — да изтичат до следващия перон. Междувременно, докато бегълците се изкачваха по стълбичката до покрива на влака, той застана на коляно, за да стабилизира позицията си, нагласи приклада на бойната пушка на рамото си, прицели се и стреля само веднъж.
Куршумът не улучи на косъм, мина между двете тела, но успя да наруши равновесието на Лин. Тя се преобърна върху нестабилния покрив на влака, подхлъзна се и полетя надолу.
Адамс реагира моментално, сграбчи ръката й, докато падаше и я задържа, а краката й увиснаха до прозореца. Краката му потърсиха опора върху металния покрив, хвана се за една странична ръчка и започна да я тегли обратно нагоре.
Елдридж изруга, облиза устни и се прицели отново. Натисна спусъка и за щастие този път куршумът уцели Адамс в горната част на ръката, по която шурна кръв.
Мат усети как куршумът влиза в ръката му и хватката му веднага отслабна. Видя как Лин пада върху релсите и се приготви да я последва, но внезапно усети силна болка в главата, зрението му се замъгли и той изгуби съзнание върху покрива на движещия се влак.
Пред очите на Елдридж хората му прескочиха на отсрещния перон, вдигнаха Евелин Едуардс, която беше в безсъзнание, и я дръпнаха от релсите. Той се прицели още веднъж в Адамс, чието тяло висеше от ръба на покрива, но влакът изчезна зад завоя, отнасяйки мишената със себе си.
Елдридж се обърна да огледа хората си и нагласи микрофона.
— Не убивайте още жената — нареди той. — Спрете този влак и гледайте първо да убиете мъжа. Нея докарайте тук, може би ще се наложи да я използваме.
Адамс се пробуди от режеща болка в левия бицепс. Главата му увисна безпомощно на една страна, но я вдигна моментално, щом разбра къде се намира и какво се е случило.
Пренебрегвайки за миг болката в ръката си, той се надигна, приклекна и хвърли поглед назад по цялото протежение на влака и релсите, които се виеха след него. Гара „Женева-Корнавен“ вече беше просто петънце в далечината и Адамс осъзна, че е бил в безсъзнание цяла минута, дори две. Достатъчно време за Елдридж и хората му да заловят Лин.
Тялото му се сгърчи от ярост и едва когато болката се появи отново, той наведе глава, за да провери състоянието на ръката си. Раната беше чиста, деветмилиметровият куршум бе преминал през бицепса като горещ нож през масло. Костта не бе засегната, но раната кървеше обилно и той знаеше, че ако не прекрати това скоро, кръвното му налягане ще падне и ще изгуби съзнание.
Макар че инстинктът му диктуваше да напусне влака веднага и да изтича до гарата, годините обучение и професионален опит му подсказваха, че първо трябва да се погрижи за раната. Ако не го направеше, можеше изобщо да не успее да слезе от влака.
Съблече якето си и откъсна ръкава на ризата, за да открие раната напълно, след което откъсна другия ръкав и си направи стегната превръзка. После откъсна част от единия крачол на панталона си и пристегна с него превръзката. Облече отново якето, за да прикрие раната. Не беше перфектно, но все пак щеше да свърши работа.
Влакът набираше скорост, но още не се движеше толкова бързо, че да не може да слезе. Щеше да се спусне внимателно по страничната стълба, да доближи максимално релсите, за да омекоти удара от падането, и после да скочи. Само се надяваше ръката му да издържи.
После чу свистене на гуми и силен рев на мощни двигатели. Обърна се — само на двадесет метра от него два джипа „Ауди“ бясно се носеха по улицата успоредно на релсите и движещия се влак.
Адамс инстинктивно се отдръпна, забелязал, че от всички прозорци се подават дулата на пушки, и се претърколи назад точно когато на покрива на вагона светнаха искри от високоскоростните куршуми, рикоширали в метала. Те го преследваха, чаткайки толкова близо до него, че той усещаше миризмата на барут. В следващия миг изгуби опора и усети, че пада.