— Седмица? — прекъсва го Щраус със стегнат глас. — Това не е ли малко… дълго, Паоло?
Чичо Паоло отговаря, съскайки през зъби:
— Вече наруших система, доказвала се цял век, като прескачам тестове и отивам направо на края, Виктория. Финалният тест се провежда по този начин. Прибързаната работа води до лоши резултати. Остави ме да го направя по моя начин… не, не по моя начин. По начина на Литъл Кейм. Съжалявам, ако не ти харесва, но някои неща не могат да бъдат насилвани.
За първи път Щраус не разполага с отровен отговор.
— Пиа — изрича чичо Паоло, — сега всичко е в твоите ръце. Мечтата ти за безсмъртна раса е в твоите ръце.
Не отговарям, но стискам спринцовката, докато кокалчетата ми побеляват.
— Хайде, Силвия — казва чичо Паоло, обгръщайки майка ми с ръка. — Да й дадем малко време.
— Бъди силна — казва майка ми и думите й са по-скоро предупреждение, отколкото окуражаване.
Ласло тръгва с тях, но Щраус се забавя. Тя ме хваща за ръката и забива нокти в китката ми. Явно е разбрала, че мога да изпитвам болка. Усещам, че леля Хариет тръгва към нас.
— Ние те създадохме — прошепва Щраус, — ние можем да те унищожим. Затова се заемай с това.
— Ахъм… — Леля Хариет слага ръка на рамото ми. — Мисля, че тя разбира, Виктория.
Виктория вдига очи към леля Хариет и се насилва да прикрие гнева си, но погледът й остава все така твърд.
— Хариет. Радвам се да се видим отново.
Леля Хариет не отвръща нищо.
— Е, ще предам поздрави на Иви. — Щраус се отдръпва и оправя бялата си престилка.
Леля Хариет свива устни, но не казва нищо.
След като Щраус излиза, аз се отпускам на земята и се вглеждам в двата оцелота. Те са толкова невинни, толкова не наясно, че държа смъртта в ръцете си. Отвратително е.
— Ужасно е да накараш някого да направи това — казва леля Хариет.
— Кой е Иви?
— Просто бивш колега. Не е важен — отговаря бързо леля Хариет. — Е, ще го направиш ли?
— Рано или късно. Не днес — все още не съм готова, точно както каза чичо Паоло. Трябва ми време да се подготвя, да успокоя нервите и стомаха си. А и не искам да доставя на Щраус удоволствието да ме види да „се заемам с това“ твърде скоро.
— Мисля, че е варварско. А и все едно, какво трябва да докажеш по този начин? Какво ще поискат от теб следващия път, щом веднъж покажеш, че си отвъд морала?
Морал. Това не е често изговаряна дума в Литъл Кейм. Запомнила съм я някъде дълбоко заедно с думи като „любов“ и „Сан Франциско“.
— Не знам. Но по-лошо от това не може да бъде, нали?
— Как бих могла да знам? Знам по-малко от теб. Нова съм тук, помниш ли?
— Той е само бебе.
Леля Хариет ме наблюдава как гледам Снизи и сяда до мен с кръстосани крака и сключени под брадичката ръце.
— Ти не искаш да го направиш.
— Разбира се, че не искам!
— Това е хубаво. Означава, че си човек.
Зяпвам я и усещам как в очите ми напират сълзи.
— Ако наистина бях човек, щях като чичо Паоло да съм загрижена за прогреса на вида, а не за едно глупаво котенце.
Леля Хариет отново свива устни.
— Предполагам, че те са те научили така. Е, добре, как бих могла аз, която идвам от място, което никога не си чувала, да ти казвам кое е правилно и кое не, след като за тази цел вече имаш всички тези блестящи учени? Все пак, ти не искаш да ги послушаш, нали? Иска ти се да има някакъв друг начин.
Кимвам, неспособна да проговоря.
— Това е моралният ти компас, Пиа.
— Кое?
— Моралният компас. Опитват се да те насилят да тръгнеш по грешния път, но той продължава да се бори, продължава да сочи в противоположната посока. Не го ли усещаш?
Усещам го и се чудя откъде знае, че се чувствам точно така.
— Твоят морален компас — потвърждава леля Хариет.
— Да не би да казваш, че не трябва да го правя? — питам и вдигам спринцовката. Че трябва да предам всичко — всичките си мечти — само заради един незначителен живот?
— Трябва да… — Тя се поколебава, в очите й бушува нещо, което не мога да разпозная. Обикновено познавам какво си мислят другите, но леля Хариет се затваря за мен така, както буреносен облак закрива слънцето. — Трябва да обмислиш това дълго и внимателно, Пиа — казва тя накрая. — И обмисли най-вече цената. Запитай се само какво искат от теб. Запитай се каква е Пиа сега и помисли каква искаш да бъдеш.