Старец с посребрени коси излезе от вана и се приближи до мен на подскоци. Хвърлих бърз поглед нагоре. Небето беше съвършено ясно, а над нас грееше голяма, бяла луна. Значи човекът не беше сияен, а просто се къпеше в естествената светлина, не халюцинирах. Очите му се усмихваха.
— Как е, младежо — пошегува се той, — надявам се да не е кой знае какво.
На вана му нямаше нищо, броните му бяха като снаряди с дължина петдесет сантиметра. Бях ги избегнал, но се бях врязал с главата напред в хромираното желязо, за което бяха заварени — четиридесет сантиметра широка летва с дебелина на железопътна траверса. Двата ми фара се бяха пръснали, а обшивката на радиатора беше загинала в геената огнена.
— О! Съжалявам! — каза той.
— Не е ваша вината — въздъхнах аз. — Аз ви налетях. И не ме наричайте „младежо“.
Той се засмя и се хвана за брадичката. Дълги сини вени прозираха под прозрачната кожа на ръката му.
— Но… вие не ми изглеждате толкова възрастен.
— Бих могъл да имам дъщеря на двадесет години. — Ха, ха…
Отправих горчив поглед към мерцедеса с избодените очи. Ако всичко се движи по план, сега трябва да ме спрат ченгетата и да ми съставят акт. За щастие нямаше нужда да пишем констативен протокол, защото тутакси щях да припадна.
— Все пак този инцидент е доста неприятен! — смънка той.
— Много!
— Много ми е неприятно, наистина.
— Не берете грижа. Виновният съм аз.
— Вижте, искам да направя нещо…
— Не, много сте мил. Ще потеглям.
— Не, почакайте, елате да видите нещо…
Отвори задната врата на вана. Нещо на дъното беше покрито с голям черен плат. Старецът го хвана и се обърна към мен.
— Сигурно имате жена? Или годеница?
— Не.
— Но си имате приятелка?
— Не, нито една от изброените.
Той се разсмя.
— Е, знае ли човек… Може би някой ден ще имате. Изберете нещо за нея.
Той отметна платчето със замах. Не чух нищо, което да наподобява финото потрепване на небесната каскада, но пред очите ми блесна море от диаманти. Озърнах се наоколо.
— Аз съм доставчик на фалшива бижутерия — съобщи той. — Това е старата ми колекция. Хайде, приближете се.
Само преди минута бях готов да се закълна, че съм достигнал дъното, но ето че попаднах на ангел, а всичките ми грижи мигом се разсеяха. Всъщност никога не съм се отчайвал истински от живота, само съм преживявал трудни моменти както всички. Опасявах се, че старият, сияещ мошеник се подиграваше с мен.
— Наистина ли? — попитах аз.
— Хайде, не се страхувайте… Изберете си колкото искате!
Когато оставих чантата насред масата, Анри подсвирна и седна на един стол, като си бършеше ръцете в парцала.
— Страхотно! — рече той. — Гениално!
— Три кила. Продаде ми ги с добра отстъпка.
Обеци, пръстени, брошки, гривни, колиета, бях взел половината му стока и щяхме чисто и просто да я заринем в бижута, а аз продължавах да недоумявам как бях успял да изляза триумфално от тези изпитания, мистерията оставаше непроницаема.
— Добре, стига си се помайвал. Другите ще пристигнат всеки момент…
Прав беше. С един скок се озовах под душа. Пуснах студената вода, но не успях да угася горещината, която бяха запалили няколкото изпити пътем чаши. За сметка на това почти бях разкарал оня мръсник от съзнанието си и доброто настроение ме завладя, щом затворих очи. Подсуших се, сресах се, сложих малко парфюм, преоблякох се и слязох на бегом. Смигнах на Анри, докато прекосявах кухнята, седнах на голямата маса и започнах да опаковам бижутата едно по едно, като завързвах пликчетата с малко възелче от сребриста връв.
— Още ли свети у Марлен? — попитах аз.
— Да.
— Предупреди ме, когато се зададе.
— Добре. Налей по чашка.
Не беше благоразумно. Налях две чашки бърбън. Мешавиците трябва да се избягват. Чукнахме се.
— Жив и здрав! — казах аз.
— Благодаря, да ти се връща.
— Жената на четиридесет е нещо красиво.
— Да. И тя да ни е жива и здрава!
Какво да сторя? Алкохолът ме прави сантиментален. Най-големите си сълзи съм пролял с чаша в ръка, плакал съм за себе си, за всичко, но — чудно нещо! — предимно за себе си, паралелно с намаляването на нивото на съдържание в бутилката. Не ме карайте да слушам тъжна песен, когато съм пил, ако обичате, нито да срещна погледа на красиво момиче, което някакъв двуметров тип е уловил за ръка, умолявам ви, не ме карайте да се сещам за едно друго момиче, което съм обичал, не ме питайте докъде съм я докарал, имайте милост, не ме оставяйте да гледам новините, не се опитвайте да ми помогнете, не блъскайте кучета по улиците, спестете ми проблемите си и ме оставете с моите книги, не ми напомняйте, че времето си тече, не търсете опора в мен, не ми пращайте картички от другия край на света и най-вече, който и да сте, не ми говорете за любов, не ме карайте да слушам тъжна песен, когато съм пил. Често съм се опитвал да се преборя с тази слабост, но и днес съм същият. Не искам да умра, преди да съм достигнал съвършенството, но ме чака работа, това не става от днес за утре.