— Точно така.
От няколко седмици поддържах добра форма. Откакто бях напуснал супермаркета, бях подновил сутрешната гимнастика и денят ми започваше с голямо потене. Вече не гълтах таблетките, проблемът беше приключен, остана ми само някакъв флакон на дъното на чекмеджето, нали не иска хляб, затова го оставих. Нямах парични проблеми. Два дни след като Виктор-Серж ми плати, пристигна и чекът от издателя. Беше по-голям от друг път.
— Ще надделеем! — казваше ми той.
Отвърнах му:
— Нали споделих, че от все сърце съм с вас.
Двамата с Анри се възползвахме, за да подновим гардероба си. Никога в живота си не бях пилял толкова пари за един следобед, при това за дрехи, а цените ни се струваха смешни. Мимоходом забелязах, че ставаше все по-трудно да си купиш обикновена блуза без какъвто и да било надпис, да не говорим за етикетите с марката, които вече не са зашити на врата, а на корема или на сърцето. Не преувеличавам! Арогантната тъпота на някои производители по моему беше своеобразен знак. Усещаха, че няма нещо, което да не преглътнем. Скоро, като отидем да си купуваме гащи, ще излизаме с лепенка на челото.
Оставих мерцедеса на ремонт, за да му сменят фаровете. Напреднах с няколко страници в романа. Платих последните закъснели сметки и като цяло я карахме на макс. Анри нанасяше последни поправки по стихосбирката си. Марлен се прибираше по-рано от редакцията. Надявах се русият гигант да беше прикован към леглото от бъбречни кризи. Както и очаквах, фермата се продаде и парите пристигнаха, когато вече не ни бяха толкова нужни. Понякога се питахме какво ли щеше да прави Марлен с тях. На шега де, просто си говорехме. И така до вечерта, когато се появи Вера.
„Обичам я! Господи, не можеш да си представиш колко я обичам!“ — ми беше доверил Шарл няколко дни по-рано. Новината не ме потресе, но той ме приклещи в един ъгъл на кухнята си и започна да ми се изповядва. Настояваше да седна.
— Не знам как ти си обясняваш това. Но една сутрин се събудих и разбрах, че я обичам…
— Признавам, че е малко шокиращо.
— Знаеш ли, чувствам се като дете. Когато тя е наоколо, не знам къде да си дяна ръцете.
Действително ми се бе сторил нервен предната вечер, когато всички вечеряхме заедно, но навън валеше и го отдадох на времето. Шарл беше последният човек, който можех да си представя влюбен. Главата му бе здраво завинтена за раменете. Живееше в просторната си ергенска къща и се интересуваше повече от продажбите си, както и от всяка написана за него дума, нежели от момичета. Този път обаче май беше лапнал въдицата, а животът е дълъг низ от изненади, тъй че всичко можеше да се случи.
— Трябва да се научиш сам да си свиваш цигарите — рекох му.
— Стига де, не ми се подигравай…
— Не ти се подигравам. Помисли си добре.
Та ето как ставаха нещата. Докато есенните дъждове удавяха целия регион и хората вадеха пуловерите, пожар опустошаваше сърцето на един мъж. А аз също бях трогнат от красотата на пламъците, видях райските проблясъци в очите му.
Напълно според очакванията Марлен прие идеята от раз. Имах чувството, че изпита облекчение да се освободи от парите от фермата, а пък и много по-вълнуващо е да допринасяш за раждането на едно ново издание, вместо да пълниш гушата на някой банкер. Шарл вече беше почти под наркоза и подписа мастит чек, без да му мигне окото, защото любовта няма цена. Всички говореха само за това, имам предвид за бъдещата рожба, дебелият месечник, който подготвяха. За да го отпразнуваме, Вера заръча цяла вечеря в близкото ресторантче и докато се подготвяхме, съдържателят присвиваше очички от задоволство при вида на сметката.
Имам ярко изразено предпочитание към разпасаното облекло, защото считам, че винаги трябва да сме готови да се покатерим на някое дърво или да се претърколим на земята, затова никога не нося вратовръзка, когато пиша, защото понякога мога да се удуша. Но това не ми пречи да обличам костюм от време на време, особено откакто на мода дойдоха грижливо измачканите дрехи и можеш да си нагънеш ръкавите до лакътя. Завързах си една смъртоносна вратовръзка, вчесах се. Съвсем откровено, не изглеждах на четиридесет, освен това момичетата обичат бръчките покрай очите. Имах три-четири бели косъма, но дори не ги изскубвах, тези трима клети съгледвачи във враждебна страна. Усмихнах си се в огледалото: най-доброто средство да се ободриш и да забравиш жалките, оскърбителни гримаси в ранни зори, които понякога ви притурят десет години.
Бях в светъл костюм, Анри беше в тъмен, който в съчетание с перлено сивата му вратовръзка щеше да ни удари в земята. Пийнахме по чашка в очакване на Марлен, гладко избръснати, с едната ръка в джоба. Тя се яви в права рокля от ламе, която много харесвах, макар всеки път да се задавях при вида й. Качих целия този бомонд в мерцедеса.