— По дяволите — казвах й аз. — Нямам нищо против да минеш с прахосмукачката, много мило от твоя страна… Ама защо ти е това радио, бе?
— Слушам новините!
Придърпвах си стол с прозявка.
— О, вярно, не се бях сетил за това.
Тъй като гледах да не си навирам носа в чуждите истории, не я питах защо не прекарва нощите си с Шарл. Бях забелязал само, че той я чукаше, тъй че ние трябваше да я дундуркаме сутрин, докато той се появяваше чак към 11 часа със свеж и отпочинал вид. Доколкото можех да съдя, те поддържаха странни отношения, а най-любопитното бе, че цялата авантюра ги правеше особено словоохотливи. Нямам обяснение какво означава това в сексуално отношение, но, тъй или инак, припламваха повсеместни спорове, а двамата се влачеха подире ви, за да научат какво мислите за неутронната бомба или за терзанията на Езра Паунд. Единственият начин да се спасиш беше да се заключиш в някоя стая. Те не възразяваха. Но след някое време се налагаше да сляза, за да пия чаша вода, друг път ме засичаха, когато отивах да пикая. Понякога бе по-лесно да отстъпя към някой фотьойл, вместо да се опитвам да се спася.
От друга страна, в къщата кипеше двадесет и четири часов живот, а общо взето, малко живец не е за изхвърляне. Напоследък с Анри бяхме поработили здравата и преди идването на Вера прекарвахме дълги, безмълвни дни, забили нос в ръкописите. Аз лично бях много изтощен и когато Марлен се прибираше от вестника, с изненада чувах гласа й, после се осведомявах от Анри как е спал, докато двамата заедно приготвяхме вечерята. Затова онези двамата ни даваха възможност да отдъхнем, като прекъсваха напрегнатото писане с безпредметни разговори, подвиквания и топуркане из къщата. Приемаха посетители и звъняха телефони на другия край на страната, когато ги оставехме сами да подготвят сигналния брой на вестника.
Естествено, той беше в центъра на всички разговори. Да бяхте ги чули и видели как се натопорчваха за някакви дреболии, горещяха се около масата, разбутваха чиниите, за да надраскат няколко страници, а после забравяха да раздигнат посудата. Марлен беше въодушевена. Трябваше да ги видите как започваха всичко отначало в 3 часа сутринта. Понякога се усмихвах с чаша в ръка и си казвах: По дяволите, представи си само, ако и Бети беше тук! Представи си само докъде щяха да стигнат! Господи, това щеше да е като да хвърлиш бидон с гориво насред пламъците.
— Съжалявам, че не я познаваш — рекох на Анри една сутрин, когато бяхме сами в кухнята.
Марлен, Шарл и Вера бяха излетели за столицата с пълен бележник със срещи и последния вариант на първия брой на изданието подръка. В къщата цареше усещане за необятен покой. Анри духаше кафето в купичката си и го гледаше с пронизващ поглед.
— Тя щеше направо да те сащиса, повярвай ми — добавих аз.
Навън беше ясно, студеният вятър спираше точно пред прозореца, а слънцето ни изпращаше един слънчев лъч вътре. В нашия регион такова време можеше да се задържи чак до края на януари, февруари и март не бяха толкова хубави, но пролетта пристигаше още през април и можехме отново да загаряме, докато останалата част от страната умираше от завист. Небето беше синьо. Откакто гледах едно предаване по телевизията, вече не подслаждах кафето си. Никога нямаше да се реша, ако живеех на някое мрачно място.
— Бих хапнал някъде навън — предложи Анри. — Бих хапнал няколко пъстървички край езерото…
Трудно ми е да ви опиша колко ме вдъхнови тази перспектива. Толкова отдавна не бях прекарвал цял един ден в безделие, необременен от мисли, с отпуснат върху езерото поглед в очакване на някой сребрист отблясък или погълнат от поведението на някое водно конче, с кръстосани зад главата ръце. Достатъчно беше да наметнем по една блуза и можехме да хапнем на открито. Отвърнах му, че съм съгласен, докато се протягах и зяпах през прозореца. Видях един як мотор да спира точно пред нас. Караше го някакво дебело момиче.
— Това пък какво е? — попитах аз.
Анри скочи от мястото си.
— Хм, за мен е! Това е детективът.
Не схванах веднага. Въпросното момиче носеше боти и кожен панталон. Имаше дълга, червена коса и огромен бюст. Почука по прозореца. Аз дори не помръднах. Анри отвори вратата и я повика.