— А, Глория? Ти ли ме викаше?
— Не, не — отвръщаше тя.
После ми трябваше известно време, за да се върна към работата си. По-рано щях да сляза и да я попитам какво й става, дали й преча с нещо или й харесва да се прави на призрак.
Решил бях обаче да не се навирам между шамарите. Всеки момент очаквахме Боб да пристигне и вече нямаше да ми се налага да понасям безметежното безразличие, което ми засвидетелстваше. Не че не ми отговаряше на въпросите, подаваше ми солта и ми пожелаваше лека нощ, но понякога вътрешно клокочех и се въртях в кръг пред нея, без тя да се реши да вдигне поглед от тъпото си списание. „Спокойно, казвах си, няма защо да отваряш безсмислен разговор. Още няколко дни, и ще се пресели. Нека Боб й намери някакъв дом и най-вече да я чука. И стига сме говорили за това!“
— Не знам дали е същото при всички жени, но когато бях бременна, не бях много забавна! Анри ще потвърди. Намирах се грозна и тромава, в панталона ми можеше да влезе цял слон.
Марлен беше убедена, че си въобразявам, и че Глория няма нищо против мен.
— Бях сърдита на целия свят и не исках никой да ми се мотае из краката. Бях ядосана на Анри, не можех да го понасям. Накрая се изпокарахме, разбира се, не беше толкова просто, но в известен смисъл това бе причината. Да, съгласна съм, че е в особено настроение, но бих желала да й влезеш в положението и да се опиташ да си представиш… Уверявам те, че е доста мъчителен период.
Накрая не знаех какво да мисля. Срещнех ли погледа на Глория, имах чувството, че ме заливаше студен душ, но не трябваше да се притеснявам. Хубаво! Тогава да ражда, та да се свършва, да си влиза в тесните панталони, и толкоз!
Боб пристигна в града след няколко дни и веднага усетих как атмосферата се разведри. Мисля, че бе допуснал грешка, като бе натоварил цялата задна седалка на вана си с книги, а парцалите на Глория бе изпратил по влака, пътническия. Разбирах го в известен смисъл, но предпочетох да си замълча. Горкият Боб, едва стъпи на тротоара, и вече го овикаха, челюстта му увисна, а овлажнените му очи се покриха с лед, навън бе кучи студ. Аз заврях глава в яката си.
Но действително от този момент насетне ми се стори, че отношенията ми с Глория се подобриха. Толкова се бяхме раздалечили, че и малкото сближаване ми се струваше като лъжичка мед и успявах да се нахраня дори с трохите. Що се отнася до Боб, той го отнасяше отвсякъде, но този момък ме изумяваше, умееше да носи на бой и да остане на краката си, и не мисля, че ще сбъркам, ако кажа, че я обичаше от все сърце. Не мисля, че иначе щеше да устои, това бе неуязвимата точка в бронята му. Тя си го изкарваше на него и докато издевателстваше пред хорските очи, той се задоволяваше да забие поглед във върха на обувките си. Всъщност май не беше много умен. Все бързаше да изпълни всичките й прищевки.
Успях да си дам сметка за отношението й към него през седмицата, която прекараха вкъщи, преди да се пренесат в новия си дом. Не един път, когато го оставеше разтреперан след поредната лавина упреци, изпитвах желание да се приближа до него и да го успокоя, да му обясня, че всъщност тя преживява труден момент, че я връхлитат пристъпи на ярост, достатъчно е да се допита до околните. Но в края на краищата той ставаше и си почесваше главата.
Покрай останалото и въпреки моята съпротива, тя го бе натоварила да поправи щетите в стаята и надзираваше изкъсо, да не кажа под лупа, ремонта. Не ми трябваха три слоя боя, нито цяло руло мокет, нито пък държах шарките на тапетите да съвпадат до милиметър, но него го мъмреха за всяка несръчна мазка с четката или капка лепило по лайстните.
— Как ти се струва, а? — питах аз Анри. — Как ти се струва тази работа?
Той обаче бе върнал дъщеря си, каквото беше и желанието му.
— Да, ама така няма да стигнат далеч. Нали нямаш намерение да ги вземеш на издръжка… Не намираш ли, че тя попрекалява?
Той го увърташе, все пак била бременна. Трябваше малко по-нататък да се появи Вера, за да срещна най-сетне разбиране.
— Питам се как я понася — казваше ми тя. — Голямо момче като него…
— Планина-човек, искаш да кажеш. Обзалагам се, че тежи поне сто кила.
— Освен това я намирам за студена, хм… много дистанцирана…
— Ама, моля ти се. То е, защото чака дете, нали знаеш?
Боб ни беше дал назаем вана си, а полето бе покрито със сняг. Времето беше хубаво, отскачахме до близката гора, за да вземем няколко сухи дървета. Когато сърцето ви плаче, нищо не може да замести един хубав огън в камината. Предната вечер отпразнувахме Коледа и се надявах малката утринна разходка да ме разведри. Почти не бяхме спали.