— Минавах оттук… видях, че свети — обясни ми притеснено той. — Преча ли ти?
Все още не можех да говоря, поклатих глава. Не успявах да пусна скапаната дръжка на бравата също.
— Идвам от болницата — продължи той. — Не се трае. С тоя климатик, нали разбираш, непоносимо е…
Реших да го оставя да влезе. Когато видя Марлен да излиза от кухнята с чаша мляко, свали шапката си. Притесняваше се от нея и ставаше непохватен. В припрения си жест удари японския ми лампион и светлината в хола се разклати. Все още не можех да се окопитя.
— Исках да прекарам нощта до нея — продължи той, — но вътре е двадесет и пет — тридесет градуса, имах чувството, че ще пукна…
— Разбира се, Боб, мога да си представя — мило му отвърна Марлен.
Тя се бе опомнила по-бързо от мен. Нищо в нея не издаваше шеметната ни борба. Косата й бе безупречно пригладена. Бива си ги жените. На мен ми трябваше нещо повече от чаша мляко.
— Светеше и затова… — повтори той.
— Да бе, много правилно си постъпил — успокоих го аз.
Анри се събуди. Четиримата побъбрихме още малко и пихме още веднъж за новороденото момиченце, което кръстиха Жералдин. Беше късно, но Марлен изглеждаше в страхотна форма и ни възнаграждаваше с ослепителна усмивка. Струваше ми се много красива, а доброто й настроение беше заразно. Докато си говореха, аз отскочих до кухнята и оставих погледът ми да се разхожда по помещението, като си казвах: значи всичко тук се е случило и стените още пазят спомена. За миг мисълта ме опияни. Затворих очи и вдигнах глава към тавана.
После Боб се разкара, а Анри застана пред последното си произведение, като поглаждаше бузите си. Изпроводих Марлен до вратата. Очите й блестяха, смееше се, попитах се щеше ли да успее да заспи. Погледна ме още веднъж, преди да прекоси улицата.
— По дяволите — рече ми тя, като прокарваше пръст по устните си. — Не знаех, че така добре се целуваш!
— Дааа — отвърнах. — И аз не подозирах.
15
Когато някоя жена ви каже подобно нещо, то ви кара да се въртите в леглото си нощи наред. Ден след ден. И писателите като всички останали. Дори най-великите измежду нас биха се радвали да им кажат, че целуват като богове. Дълго време вярвах, че писателите са особена порода, която не изпитва чувствата на простосмъртните, но се бях заблуждавал. Не сме по-защитени от останалите, дори напротив. Толкова сме чувствителни. Ние сме предпочитаната жертва на жените: лесни за отстрел, освен това писателите можеш да ги сготвиш с всичко.
Можех да не вземам навътре тази случка и да й се посмея, седнал на фотьойла. Проклетата целувка ме бе подмладила с десет години. Добавих две кила на гирите си и увеличих загрявката си с петнадесет минути. Започнах да пиша по-бързо. Ако запазех този ритъм, Някой си скоро щеше да има материал за оплюване. Можех да си позволя да не правя нищо през деня, защото щях да напиша двете си страници през нощта.
Бях в такава форма, че не пропусках да издевателствам над Анри, навъртах се около него, докато не опиташе да ме удуши на дивана. Ръцете му бяха много силни и беше далеч по-тежък от мен. Питаше ме да не съм ял конско напоследък. Не, отвръщах му, но може би усещах идването на пролетта, а на четиридесет години започва втората младост. Изяждах купчина портокали, дори можех да пиша прав, като подпъхвах няколко телефонни указателя под машината. Изправях се на крака, навеждах врата си с лице към прозореца, погледът ми се рееше над покривите и се приземяваше насред полето, което не носи особено вдъхновение, но е нагледен урок по простота. А като седиш на някой стол, с лице към стената и подпрял челото си с ръце, само затрудняваш кръвообращението в краката си.
Чувствах се шегобийски настроен. Не че го подценявам, но не бях достигнал това състояние само заради целувката с Марлен. От две седмици времето беше хубаво, дъждовете се бяха изтеглили на север, а аз си падах по ясното небе. Стига да беше синьо, студеният въздух не ме плашеше. Освен това, в крайна сметка, вече не ми дремеше за промененото отношение на Глория, не можех да се надявам на хубаво време във всички области, пък и я виждах много по-рядко, най-много един път на два дни, а Боб ми беше по-скоро симпатичен. Приятно ми беше да гледам Анри с четките. Нямахме проблеми с парите. Когато си познал драматичната дилема дали да платиш водата ИЛИ електричеството, изпитваш съвсем друго удоволствие, когато нямаш затруднения с парите. Не че стъпвах върху злато, но просто не се гърбиш, забравяш едно терзание. Беше лесно, достатъчно бе да продадеш няколко книги. Задоволителен брой, разбира се.