Погледът му беше така напрегнат, така изпълнен с желание, че тя едва не се разтопи, но преди да успее да каже нещо, преди дори да успее да помисли, той разкъса ризата й, без да престава да наблюдава лицето й.
Той сведе очи надолу и тя проследи погледа му, видя, че е развързал панталоните си. После Тобин я изгледа право в очите, а в погледа му се виждаше само синият огън на неговата страст, толкова силна, че можеше да изпепели и двамата.
Той притисна тялото си до нейното, приковавайки я към стената със силата на мускулите си, с цялата си мъжествена твърдост. Отмести краката й нагоре и настрани, после спусна крака си надолу и проникна рязко и дълбоко в нея.
Тя вдигна очи към него, не можейки да се помръдне. Поклати глава, даде му да разбере, че и тя е част от това, както и той, после уви крака около кръста му, кръстоса глезени, сграбчи главата му и започна яростно да го целува.
И започнаха да се любят, притиснати до стената на кулата.
Тобин се събуди и протегна ръка към съпругата си, но леглото беше празно. Надигна се на лакът и огледа стаята. В западната й част беше тъмно, огънят бе угаснал, свещите бяха угасени много преди това. Столовете и сандъците изглеждаха като огромни тъмни сенки, но никъде не зърна силуета на съпругата си. Погледна на изток.
Тя стоеше до прозореца, висока и стройна, застанала в профил към него, едната й ръка беше опряна на каменния перваз, а другата на рамката на прозореца. Бе подпряла глава на прозореца и гледаше навън. Сякаш бе навлякла набързо пеньоара си, защото беше вързан хлабаво и зееше отворена отпред.
Тобин се извърна настрана и я загледа. Колкото повече дни и седмици минаваха, толкова повече такива моменти имаше, когато той просто я гледаше, без тя да знае, че я наблюдава.
Всеки път го връхлиташе някаква почуда, но толкова силна, че нямаше думи да я опише. Тя беше неговата съпруга и колкото пъти се случеше да я погледне, както сега, си спомняше, че им предстои цял един съвместен живот.
Странно, колко бързо бе забелязал неща като ритъма на дишането й, бенката до дясното й ухо, начина, по който бавно потъркваше едно в друго стъпалата си, докато най-накрая заспиваше.
Всеки ден с нея беше като ден в чужда страна, изпълнена с неща за откриване. И нещо наистина странно се случи с него. Бе замаян от мисълта, че иска да я опознае по такъв начин, както никога не бе пожелавал да опознае никое друго човешко същество.
Искаше да я вдишва. Искаше да я прегърне и никога да не я пусне. Искаше да я изпълни със своите деца и да ги гледа как растат, а тя да е до него всеки ден, всяка нощ, завинаги.
И всяка нощ, господи… всяка нощ беше нещо много повече от това, да е вътре в една жена. Начинът, по който се съединяваше с нея, не бе само акт на любовта. Не беше само нещо, с което да отпъди напрежението от деня или което да го накара да се почувства по-добре и да заспи спокойно. Беше нещо повече. Толкова повече, че ако му се случеше да мисли по-дълго върху това, започваше да се ужасява.
Тобин остана неподвижен за миг, няколко пъти си пое дъх бавно и дълбоко, миговете отминаваха като шепот, а той лежеше, впил поглед в чаршафа под себе си, защото не можеше да я погледне, без да изпита чувството, че е загубен.
Накрая вдигна глава. Тя бе помръднала леко и пред погледа му се откриваше извивката на закръглената й гърда, която улавяше и отпращаше странната променлива кехлибарена светлина, нахлуваща през прозореца. Порази го начинът, по който кожата й, тази невероятно бяла кожа, попиваше цвета на светлината наоколо. Погледна покрай нея към тази светлина. Слабо сияние в нощното небе, оттатък профила й, златисточервеникаво. Осъзна, че сигурно е от нощта на кладите, когато околните хълмове червенееха от клади в чест на края на жътвата, когато полята се освобождаваха за пролетните посеви.
Тобин отметна завивката и спусна крака от леглото. Стана и отиде при нея.
— Не исках да те будя.
Гласът й беше мек и тих, сякаш й беше трудно да говори.
Той усети колко е уязвима, тя рядко показваше слабостта си.
Обгърна я и я притегли към себе си, пъхна ръка в пеньоара й, за да обхване гърдата й и да почувства тежината й в дланта си. Наведе се към нея и вдъхна уханието й. Миришеше на жена, на неговата жена. Притисна устни към шията й, после леко се отдръпна.
— Какво има?
София поклати глава, но той я усети, че се размърдва.
— Кажи ми за какво мислиш.
Тя погледна надолу, сякаш се опитваше да вземе решение, после въздъхна и обгърна ръцете му, положи пръсти върху неговите. Дланите й бяха студени.