София се опита да различи нещо сред тълпата конници.
Граф Мерик издаваше отсечени заповеди.
Явно носеха ранен.
София изкачи още едно стъпало, но пак не видя нищо друго, освен море от ездачи.
Клио изскочи с трясък от кухнята и се впусна в оживен разговор с един оръженосец. Беше някой от близнаците, Тъд или Туок. Обърна се към София и я погледна със странно изражение.
Тя усети как стомахът й се свива. Погледна към мъжете.
Мерик разбута ездачите. Водеше още един кон с отпуснат безпомощно на седлото ездач, от гърба и ръката му не се виждаше нищо друго, освен кръв.
За един ужасен момент София не можеше да разбере какво вижда, но после изкрещя на висок глас името на съпруга си.
София стоеше до леглото напълно безпомощна. В стаята се тълпяха хора. Тя хвърли поглед към свещта в свещника. Изпитваше това чувство вече два часа, откакто Мерик заедно с Парсин бяха внесли Тобин в замъка, бяха го положили на дъсчената маса в залата на долния етаж и бяха се заели да промиват и превързват раните му.
Мерик й каза, че Тобин е бил нападнат от глутница вълци, изгладнели от дългата, рано настъпила зима.
Тялото му беше покъртителна гледка, от дясната страна не беше останало здраво място. Дори по лицето му имаше дълбоки драскотини и толкова много засъхнала кръв, че не можеше да се разбере дали има рани или не.
Тя знаеше, че ръцете й треперят, затова ги стисна здраво, като за молитва, със сплетени пръсти. Но това само й напомни как Тобин преплиташе пръсти с нейните още от сватбения им ден.
Стоеше там и се питаше дали той някога пак ще я хване за ръка, поглеждаше към него, но всеки път отвръщаше очи с ужас.
Беше си наложила да поеме дълбоко дъх, за да не позволи главата й да се замае и да й причернее пред очите. Клио й бе подала чаша вино и я бе накарала да го изпие, после бе застанала до нея, бе я прегърнала, шепнейки й утешителни думи, докато София най-накрая се бе насилила да пристъпи по-близо и да погледне лицето му.
Дори тогава не бе могла да направи нищо друго, освен да застане край тъмнокосата му глава, положила ръка на челото му, с надеждата, че той усеща нейното присъствие. Дясната му ръка беше цялата изпохапала и изподрана. На едно място, близо до лакътя, се виждаше дори оголената кост.
Тобин през цялото време се бе мятал и стенал, София знаеше, че ужасно го боли. За да го успокоят, бяха му дали упойка — гъба, напоена със сок от мак, предполагаше се, че това лекарство ще го упои и ще отслаби болките му. София с облекчение го бе видяла да заспива, след като намокриха гъбата и закриха с нея устата и носа му.
Сега всички бяха в спалнята и съпругът й лежеше на леглото, превързан и измит, и все още спеше. Тя седеше на ръба на леглото и го чакаше да се събуди.
Накрая Мерик и Едуард отпратиха останалите, дори Елинър и Алебардите, които бяха зашили раните на Тобин.
Мерик се приближи към нея и положи ръка на рамото й.
— Той ще се оправи, София. Изглежда много по-зле, отколкото е в действителност.
— Да, братовчедке — обади се Едуард. — Виждал съм как мъже на бойното поле губят ръка или крак и после оцеляват.
София премига и се вгледа в братовчед си. Трябваше ли това да я успокои?
— Сега ти пожелаваме лека нощ, София — каза тактично Мерик. — Тобин ще спи почти цялата нощ. Ако се събуди и има нужда от нещо, пред вратата ще стои един слуга. Само трябва да му кажеш.
— Благодаря, милорд — обърна се София към братовчед си и направи лек реверанс. — Сир.
— София — отвърна Едуард. Двамата мъже излязоха от стаята.
Тя седна на леглото до Тобин и го загледа как диша. Беше целият в превръзки и драскотини. Искаше да легне до него, да го прегърне, но се страхуваше да го докосне, затова се изтегна внимателно до него, докосвайки само лявата му ръка. Доближи се до него и прошепна:
— Обичам те, Тобин. Обичам те!
После се отпусна по гръб и затвори очи, но точно преди да заспи, вплете пръсти в неговите.
33
— Господ да ме пази от твоите болногледачки! — изрева Тобин така високо, че гласът му отекна из цялата кула и се разнесе чак до двора.
— Господ да ни пази нас от вашите твърдоглави войници — излая лейди Джейн също толкова високо. — Кълна се, че сте по-опак и от дете! Сега стойте мирно, млади човече!
— Какво ще правите с този нож, жено?
Лейди Джейн замълча за миг, държейки ножа над долната част на тялото на Тобин.
— Сега ще ви прережа…
— Джейн! — изсъска предупредително Мейвис.
— Превръзките! — доизказа се Джейн, после преряза бинта на гърдите му, остави ножа, взе една кърпа, напоена с оцет и топла вода, и започна да мокри превръзката, за да я накара да се отлепи от раната.