Рицарят се приближи към краля и го поздрави, но преди Мерик да направи каквото и да било, той обърна коня с лекота и се отправи към южния край на полето.
Рицарите се изправиха един срещу друг и се поздравиха, както беше според обичая. Уоруик спусна наличника и сниши копието. Знак, че е готов. Началото трябваше да бъде възвестено от сигнал на тромпет, но тъй като Уоруик беше предизвиканият, той имаше право да даде сигнала. И той го даде, снишавайки копието си.
Трябваше да се сблъскат и единият да падне, после битката щеше да продължи на земята със сабя, докато единият не паднеше и не вдигнеше ръка в знак, че се предава. Победителят щеше да очисти репутацията си, а победеният щеше да живее занапред със загубената си гордост, по-дълбоко наранен от тази загуба, отколкото от която и да било сабя на света.
Черният рицар усмири коня си, който танцуваше на място и въртеше глава, усещайки напрежението. Сниши копието и зачака, навеждайки се напред, като с това показа, че е готов за началото на кървавата битка.
Мерик не знаеше кой е този рицар, но го наблюдаваше втренчено. Той знаеше как да насочи копието, как да държи коня в готовност и явно усещаше кога ще изсвири тромпетът.
Миговете се изнизваха бавно. Едрите набити коне пръхтяха и пристъпваха нервно на място.
Херолдът вдигна тромпета към устата си.
Високите остри звуци пронизаха въздуха.
Тълпата ахна, когато тропотът на копитата разтърси земята.
Облечените в броня рицари се движеха с лекота, притиснали копията под мишница, така че върхът на противниковото копие да се плъзне върху гръдната част на бронята и ударът да не свали ездача.
Конете се понесоха напред, сякаш без да обръщат внимание на цялата тежест на облечените в броня рицари и на разкошните си покривала. Бяха добре обучени животни, неотменна част от успеха на рицаря, не по-маловажна от уменията му.
Двамата противници се приближаваха все повече, върховете на копията им се разминаха.
Черният рицар се наведе и копието му удари Уоруик в гърдите.
Тълпата ахна.
Уоруик изръмжа и се наклони надясно, сякаш бе загубил равновесие. Но успя да се овладее и след миг се изправи.
Сред наблюдателите се разнесе разочарован шепот.
Ездачите отново заеха местата си в двата края на полето. Уоруик нагласи копието си. Черният рицар също. Зачакаха. Само конете им нетърпеливо пристъпваха от крак на крак.
Тромпетът изсвири.
Двамата отново се понесоха в атака. Този път препуснаха по-бързо, насочили копията си, с цел да ударят силно противника и да го свалят на земята.
Уоруик седеше сковано. Мерик забеляза, че черният рицар леко промени наклона на копието си, приближавайки се към него.
Този рицар бе доста по-добре обучен от повечето рицари, които Мерик беше наблюдавал. Трикът с промяната на наклона на копието беше мъчен, малцина успяваха да се справят с него, дори да го знаеха. Легендарният Уилям Маршал го знаеше и бе печелил всичките си турнири с него. Мерик също го знаеше, но никога не се бе издал и нямаше да го направи. Затова зачака да види как ще се справи черният рицар.
Върховете на копията отново се пресрещнаха. Уоруик се наведе тромаво, за да застане в по-благоприятно положение.
Черният рицар се извъртя на седлото. Копието му засегна Уоруик под рамото и го изхвърли от седлото.
Тълпата изрева, когато Уоруик тупна долу, той остана за миг неподвижен и не можеше да се разбере какво става с него.
Размърда се и се надигна, после стана, изтегли сабята си и я вдигна високо.
Черният рицар дръпна юздите, слезе от коня, тупна го по задницата, за да го отпрати, и се озова на крачка от противника си.
Уоруик беше по-едър от черния рицар, по-висок и по-мускулест, но противникът му беше по-подвижен, дори в бронята си, и се движеше така бързо, докато двамата кръжаха наоколо, че с пъргавината си компенсираше надмощието на Уоруик в тежина и сила.
Уоруик нападна и сабите се кръстосаха високо над главите им. Черният рицар залитна, отстъпи назад, но запази равновесие.
Сега той на свой ред нападна Уоруик. Сабите звъннаха във въздуха. Двамата започнаха да се бият ожесточено, парирайки умело ударите.
След миг Уоруик отново атакува, сабите отново се кръстосаха, но този път той преплете крак зад коляното на черния рицар и го събори на земята.
Върхът на сабята на Уоруик опря в гърлото на черния рицар.
Той внезапно отдръпна назад оръжието, сякаш щеше да направи немислимото. Да прониже противника си. Да убие в битка, която не беше на живот и смърт.
Гневен боен вик процепи въздуха.
— Де Клеър!
Хората обърнаха глави.
Беше Тобин, който тичаше с вдигната сабя към Уоруик.
— Мене убий, копеле такова! Мене убий! — извика той, изби настрани върха на сабята и застана между Уоруик и рицаря, който лежеше на земята, без да помръдне.