Едит се запъти към шатрата на продавача, изоставяйки я съвсем спокойно в компанията на сър Тобин де Клеър, най-големия син на Глостърския дук.
О, да, беше се запознавала с него.
Но никога не беше виждала лицето му.
Три години по-рано, замъкът Камроуз
София стоеше пред огромната, резбована дървена врата на голямата зала, далече от шумната тълпа гуляйджии, които празнуваха вътре сватбата на лейди Клио Камроуз и лорд Мерик граф Гламорган, близък приятел и васал на нейния братовчед Едуард.
В разгара на сватбеното тържество вестителите на Гламорган бяха влезли в залата и бяха привлекли вниманието на пируващите с протяжния си триумфален сигнал, за да провъзгласят, че лорд Мерик е подарил на съпругата си разкошен сладкиш от рядко срещаното бяло брашно във формата на замъка Камроуз заедно с кули от захар, стени от розови листенца, налепени върху бадемов крем, и напълно действащ подвижен мост над ров, пълен с мед, в който плуваха захарни лебеди — сватбен подарък от графа за съпругата му, който накара лейди Клио да го погледне нежно, а в следния миг да се засмее и да извика от възторг.
София получи две парчета от този чудесен сладкиш, за което се наложи да си послужи с малък трик, защото иначе щяха да я обвинят в лакомия — един от седемте смъртни гряха. Но това беше абсолютна глупост, тя не беше лакома, само харесваше сладкишите. Как може това, че обичаш сладкиши, да е грях? Още повече пък смъртен грях?
И докато кроеше хитър план как да се сдобие с трето парче, погледна нагоре и с изненада откри, че всички на нейната възраст, младежите сред присъстващите, дъщери и синове на благородни семейства, нейни приятели и няколко от братовчедите й, бяха изчезнали от голямата зала.
Тя излезе да ги потърси и застана пред залата, заоглежда се и се почуди къде ли са отишли всички.
— Ела, Софи!
Обърна се, защото позна гласа на младата си братовчедка. Принцеса Елинър отново я повика.
— Ела да играеш с нас!
София трябваше да заобиколи един едър акробат, който водеше група танцуващи кучета през блъсканицата около изхода. Погледна във вътрешния двор, между конюшнята и маслобойната и видя повечето от приятелките си и други хора, които бяха дошли от всички краища на страната, за да присъстват на тази сватба.
— Играем на сляпа баба! Бързо, идвай!
Братовчедка й Елинър, най-голямата дъщеря на Едуард, стоеше в кръг заедно с другите младежи.
В средата на кръга беше застанал един висок младеж. Главата му беше покрита с черна качулка, беше протегнал ръце пред себе си. Обърна се бавно, предпазливо и посегна напред. Спря за миг, готов, напрегнат, после скочи и се опита да сграбчи Елинър.
Братовчедка й се разсмя, когато закачуленият младеж се спъна и улови само въздуха пред себе си.
Елинър продължи да се движи на безопасно разстояние, да се смее заедно с другите и да го закача, както се правеше в тази игра, докато изведнъж се сниши и ръцете на търсещия я младеж се удариха в стената на маслобойната.
Всички се засмяха.
Младежът се обърна, изправи се и също се засмя. Направи шеговит поклон.
— Ха! Принцеса Елинър е твърде бърза за непохватния син на един дук!
Шегата накара някои млади хора в кръга да се засмеят — тези, които го познаваха. София се вгледа продължително в него, но като че ли не беше го срещала преди. Гласът не й беше познат. Щеше да го е запомнила по високия ръст.
Това не беше изненадващо, защото повечето синове на кралските васали бяха давани за отглеждане извън домовете си, когато станеха на седем години.
Докато дъщерите на благородниците биваха настанявани в някой замък, където ставаха почти затворнички, синовете бяха изпращани да служат при воините и да се учат на изкуството им — за да станат новото поколение бойци и рицари, призвани да бранят Англия.
И докато София внимаваше в закачуления младеж, Елинър отново се разсмя с неповторимия си кикот, а после прикри устата си с ръка и се метна настрани, за да не може той да я хване.
Той се обърна и бързо тръгна към нея. След няколко неуспешни опита да хване дъщерята на краля младежът се насочи другаде, а принцесата махна на София да слезе долу при тях.
София моментално натъпка третото парче сладкиш в устата си, от което бузите й се издуха, после подхвана полите на роклята си и затича надолу по каменните стъпала. Още преди да престане да дъвче, хвана Елинър за ръка и двете загледаха как младежът, застанал в кръга, се опитва да хване другите.
След като погледа известно време играта, София се наведе към братовчедка си и запита: