Тобин хлъцна после бързо вдигна ръка към устата си и два-три пъти се изкашля. Не би могъл да се разсмее насред тази церемония. Всички щяха да сметнат, че е полудял. Прокашля се, после даде знак да продължат, но не преди да улови въпросителния поглед на София. Опита се да изглежда сериозен, но не можа да не се запита дали досега е чувала всичките си имена произнесени така тържествено.
— … дъщеря на моя братовчед Руфъс Хауърд и повереница на короната, за годеница на сър Тобин де Клеър, син на Гилбърт де Клеър, дук Глостър.
И кралят положи малката й хладна ръка в ръката на Тобин. След това се обади баща му, слагайки ръката си върху техните.
— Аз, Гилбърт де Клеър, дук Глостър, давам моя най-голям син Тобин Гилбърт Уилям де Клеър на кралската повереница лейди София Хауърд, за да я вземе за годеница и да я подкрепя със силата на дъба и да бди над нея с бдителността на ангелите.
— В замяна на това — каза Едуард — София Хауърд ще се отнася към него с добродетелността на дама. Тя ще се прилепи до него с постоянството на бръшляна…
При тези думи Тобин усети как София трепва и хвърли поглед към нея. Да, помисли той, София Хауърд няма да се прилепи като бръшлян към никой мъж.
— Тя ще споделя плодовитостта си с него и ще остане до него, докато смъртта ги раздели.
Архиепископът ги благослови, взе златната чаша, годежната чаша на семейство де Клеър, вдигна я пред очите на цялата зала и я благослови. След това благослови хляба, който щяха да споделят, изричайки свещените думи пред всички събрани, а после го разчупи на две и подаде двете парчета на Тобин.
Той сложи в устата й парченцето хляб, което отчупи, и тя едва не ухапа пръстите му. Наложи се бързо да ги дръпне. Присви очи и я изгледа, подавайки й второто парче хляб, символ на това, че той ще осигурява храна за нея и тяхното семейство.
София взе бързо второто парче, вдигна го към устата му, а очите й го предизвикваха да се опита да близне пръстите й, когато му го подава. Той би могъл да каже, че тя очаква да получи точно това, което е дала. Задържа хляба с устни, поглеждайки я леко предизвикателно, колкото да я раздразни. Макар да се правеше на спокойна, той виждаше напрежението в скованите й рамене и в лекото стискане на устните.
Той хвана китката й и задържа ръката й близо до устата си. Но не поднесе хляба към устните си. Вместо това приближи гърба на дланта й към устата си и когато тя го изгледа със смаяно примигване, леко я близна.
Ако очите й бяха саби, в този миг той щеше да падне мъртъв.
Не можа да сдържи усмивката си и захапа хляба, без да откъсва очи от нея. И докато я гледаше, се запита колко ли още такива битки му готви бъдещето. Питаше се какво ли ще представлява оттук нататък животът му с тази жена.
Архиепископът им подаде чашата и Тобин я вдигна към устата си, гледайки я непрекъснато в очите, докато навеждаше леко чашата, за да може тя да отпие от виното. По-скоро би я удавил в чашата, но нямаше да се хване на играта й. Не тук. Не сега. И макар, докато пиеше, тя да го гледаше предизвикателно, той реши да не се поддава.
Дръпна чашата от устата й, после бавно, нарочно извънредно бавно я обърна, докато не видя къде се бяха отпечатали устните й. Вдигна точно тази страна на чашата към устата си, за да може тя да види, че пие от мястото, където са се докоснали устните й. Отпи една глътка, облиза ръба, виждайки как тя го гледа с присвити очи, после вдигна високо чашата и започна да пие на едри глътки, докато не пресуши цялото вино.
Хората му нададоха радостни викове, когато той вдигна чашата във високо протегнатата си ръка като победител в турнир, развял знамето на победата. Не гледаше към София. Нямаше нужда. Обърна се с лице към залата, където всички присъстващи бяха станали на крака и вдигаха чашите си в наздравица към годениците. Отново бе спечелил.
След като възгласите стихнаха, се обърна към София. Тя изглеждаше така, сякаш искаше да го удари с нещо, затова той сложи голямата чаша там, където тя не можеше да я достигне, обгърна с ръка раменете й и я привлече към себе си само за да я подразни още повече. Със свободната си ръка напълни чашата от каната на масата и отново я вдигна високо.
— Пия за здравето на всички! — обходи залата с очи и извика: — Пийте всички за красотата на моята лейди София!
Стисна рамото й и усети как лакътят й се забива в ребрата му. Не обърна внимание на малкия остър лакът и вдигна чашата към устните си. Тя можеше да го мушка колкото си иска, но днес той щеше да пие до насита, защото имаше да празнува много неща.
След секунда почувства как токът на обувката й се забива в горната част на стъпалото му.
— София… София…