Най-добре от всичко умееше да усложнява живота на околните с досаждане.
В следващите две седмици тя подложи на упорита обсада търпението на сестра Джудит. Но имаше основателен мотив. Знаеше, че ако не успее да убеди Джудит, че от цялото си сърце иска да изучи рицарските умения, монахинята никога няма да се предаде и така тя щеше да изгуби тази възможност, която със сигурност сам Бог й беше пратил.
И така в един късен следобед, когато София бе изпълнила всекидневните си задължения и за всеки случай бе прибавила още няколко към тях, тя проследи Джудит до счетоводната стая, където абатисата отиде, за да провери книжата.
Почука лекичко на вратата.
— Влез.
Тя отвори вратата със самоуверен жест и влезе с изправени рамене и с възможно най-открит поглед, за да покаже на старата монахиня, че е способна да поема инициатива.
— Сестро Джудит, наистина много искам да усвоя тези умения, на които само вие можете да ме научите. Предполагам, че бих могла да се опитам и сама да се научи. Но със сигурност не бихте искали да се уча слепешката, нали? Със сигурност обучението също дава поводи за гордост, нали? Ще бъдем като рицар и оръженосец. Мислете за мене като за свой оръженосец.
Джудит, облегната на стола си и хванала замислено сметалото с гладките дървени топчета, слушаше внимателно София с истински интерес… това може би беше окуражителен знак. След като я измери с напрегнатия си поглед, тя остави настрана сметалото, вдигна глава и посочи към вратата.
— Върви.
— Но…
— Веднага!
София стана с един час по-рано от обикновеното — тоест от момента, когато сестра Катрин или сестра Алис трябваше да чукат на вратата й, за да я разсънят. Но не и днес. Сестра Джудит също щеше да стане рано и да надзирава стригането на манастирските овце.
София скоро се озова в малкото оградено пространство, където стрижеха овцете. Бе стиснала невинно ръце зад гърба си, наблюдавайки стригането с неприкрит интерес — това без съмнение щеше да докаже на сестра Джудит колко внимателна и схватлива ученичка е тя.
— Какъв хубав ден за стригане на овце, не сте ли съгласна?
Джудит не вдигна поглед към София, само продължи да дава наставления на другите монахини, които държаха овцата, докато стригачът и помощниците му смъкваха дългите рунтави кичури вълна.
— Да, вижте цялата тази вълна! — София се наведе и се опита да погледне отблизо, да покаже колко внимава, както всяка прилежна ученичка. — Не знам как може само една овца да даде толкова вълна!
Беше премислила коментара си до най-малките подробности, например да покаже, че знае, че това е овца, а не овен, което щеше да бъде прекрасно доказателство за острото й зрение.
— Кажете, ножиците трябва ли да се точат редовно? Виждам остриетата, ето тук…
Тя протегна ръка, стригачът спря, вдигна очи и се намръщи. София бе положила ръце на коленете и бе обърнала глава настрани, за да може да наблюдава стригането. Усмихна се на мъжа.
— Остриетата изглеждат добре наточени. Смазвате ли ги?
— Да — отвърна той с груб глас.
— Каква мазнина предпочитате? От ленено семе, с каквото се мажат наточените саби с широко острие, или палмово масло от Изтока, което всъщност се използва за остриетата на брадви, ножове и други такива?
— София! — изсъска сестра Джудит.
София обърна глава.
— Да, сестро?
— Върви да си довършиш работите.
— Вече свърших — и София се изправи.
Джудит сви недоволно вежди.
— Поля ли всички растения в градината?
— Да. И изскубнах всички бурени, които видях да никнат.
— Събра ли яйцата?
— Да. След като измих чиниите от закуската, за да може сестра Мери да чете на селските деца. Изчистих яслите в конюшнята и сложих нова слама, за да може сестра Бъртрис да помага при стригането, нали така, сестро? — погледна тя към Бъртрис.
— Да, наистина добре се потруди.
— Занесох зърното в мелницата при сестра Алис, за да го смели, и нахраних рибите в езерцето, без никой да ми е възлагал.
И София замълча в очакване.
Сестра Джудит като че ли се замисли. Погледна към София и рязко кимна.
— Добре. Дръж. — И й подаде купчина овчи кожи. — Изпери ги и ги сложи да съхнат.
София взе кожите.
— А после?
Джудит въздъхна.
— После можеш да идеш в параклиса и да се помолиш първо на бога да ти даде напътствия, за да разбираш значението на думите… на думите „не“ и „няма“, а после можеш да се помолиш на добрия ни Отец да ми даде търпение, за да не заповядам да те приковат към стената с парцал, натъпкан в устата. А сега се махай!
София обаче още не беше изчерпала арсенала си. Тя можеше да доказва до безкрайност защо от нейна гледна точка ще е добре за всички, ако нейните желания бъдат удовлетворени — което и направи следващите три дни по време на вечеря.