— Онзи, за когото ще се омъжа по своя воля, трябва да е рицар. Смел и истински. — Вдигна очи към небето и едно лице се яви в мислите й така внезапно, че дъхът й почти спря. — Мъж с коса, черна като нощта, и рамене, широки като подвижния мост на крепостта. Трябва да е висок. Уверен в себе си. Силен. — Все още загледана нагоре, потърси с очи приятелката си. — Ще приема само ако е велик воин.
— Воините имат корави сърца. Някои жени твърдят, че тези мъже пренасят битките и в спалнята. Че бият съпругите си.
София се огледа наоколо, все още търсейки онази черна коса, широки рамене и уверено изражение, и изтърси самоуверено:
— Ако съпругът ми ме бие, ще му изтръгна сърцето и ще го хвърля на свинете в замъка.
Едит се намръщи и я тупна по рамото.
— Сигурна ли си, че не търсиш някого?
— Едит — и София спря на място, — я ми кажи. Кажи ми кого може да търся? Ти си тук. — Кимна към нея, после тупна гърдите си с длан и вдигна рамене. — И аз съм тук. Никой друг не ме интересува. — И махна с ръка по-драматично от актьора, който бе играл ролята на свети Петър. — Хайде, ела. Ето я там шатрата.
И София посочи флагчето с трите палми, което се развяваше над главите на хората. Хвана Едит за ръка и я помъкна натам.
Шатрата представляваше просто навес на четири пръта и една маса под него. Но пък беше богато украсена с фини турски платове в аленочервено с шафраненожълти ивици, цялата накачена със сребърни звънчета, които иззвъняваха всеки път, щом някой минеше покрай шатрата и докоснеше подпорите й.
Под плътния навес, който временно спаси София от горещите лъчи на слънцето, седеше продавачът с тъмна кожа и тъмни очи и продаваше смокини и фурми с мед, както и малки кутийки с палмово и маслинено масло, докарани с кервани от далечния Ориент.
— Милейди! — Продавачът бързо кимна на София, забелязвайки почти веднага солидната кесия, увиснала на колана й. Поклони се дълбоко, сочейки стоката си. — Вижте тук. Плодовете са толкова свежи, че самият им вкус ще ви накара да се почувствате по-близо до рая.
Пред нея стояха подноси с едри, тъмнокафяви плодове. Сочни. Изкусителни. Устата й се напълни със слюнка, сякаш не можеше да дочака да опита вкуса им.
Продавачът на фурми не беше глупав и правилно беше преценил реакцията й, защото добави:
— Разкошно удоволствие за езика на милейди.
— Дай на дамата да опита половин фурма!
Една сребърна монета прелетя покрай ухото на София и бе сръчно уловена от ръката на продавача.
— Цяла Англия знае, че езикът на лейди София Хауърд има нужда от нещо, за да го подслади! — отекна мъжки смях зад гърба й.
Едит измърмори нещо, което София не можа да разбере, и отстъпи назад. Но София нямаше нужда да чуе какво казва приятелката й. Познаваше противния глас на Ричард Уоруик. Все едно чуваше острие на меч да се търка в друго острие.
Той беше син на барон Джон Уоруик и беше нейното наказание още откакто бяха малки, когато все я щипеше по време на литургия, пускаше й жаби във врата и й криеше обувките, които тя събуваше по време на голямата литургия. Понякога й се налагаше да върви със свити колене, за да не видят Елинър и Едуард босите й крака, подаващи се под полата. Всеки път, щом чуеше гласа на Ричард, почти усещаше острите камъчета да режат стъпалата й.
Преди две години бе отказала предложението му за годеж не само защото не би могла да го обикне и никога не би могла да си представи себе си в прегръдките му, но и защото беше извънредно противен като човек. Би се обзаложила, че тъкмо той е надушил плановете й да се състезава в надбягването и е изплюл камъчето пред краля.
София не се обърна. Само изрече със сладък глас:
— Върни му монетата, продавачо. Нямам нужда мъж да ми купува сладки неща.
Извади една от златните монети, спечелени като подкуп от Едуард, и я вдигна нагоре.
Чуха се ахкания, защото това злато струваше десет пъти повече от сребърната монета на Уоруик, а жените рядко имаха собствени пари. Мъжете плащаха за покупките, пазеха парите и смятаха, че поддържат мъжествеността и смелия си дух, като държат в ръце вървите на семейната кесия.
Тогава се обърна, за да погледне Ричард Уоруик в лицето. Беше си същият Дикън — същата светла коса, която щеше да оредее с възрастта. Очите му бяха тъмнокафяви, но ставаха почти черни, когато я погледнеше. Тя не знаеше какво означава този негов поглед, но знаеше, че това никак не й харесва.
Иначе Ричард Уоруик изглеждаше внушително, защото беше израснал висок, имаше здраво телосложение и хубаво лице. София винаги бе гледала на него като на запъртък: съвършено нормално на вид яйце, но когато го счупиш — развалено и смрадливо.