Без да помисли или да каже каквото и да било, той пусна ръката й и отиде до мястото, където стояха придворните дами, държейки кошниците с цветя, които щяха да хвърлят, когато той и София излезеха от черквата.
Огледа букетите, не видя това, което търсеше, после вдигна очи и извади една сребристобяла роза с дълга дръжка от гирляндата над входа на черквата. Обърна се към нея, към жената, която щеше да стане негова съпруга.
Тя изглеждаше смутена, леко бе вдигнала вежди.
А той си мислеше, че само той е тук смутеният…
В следващия миг Тобин се отпусна на едното си коляно и й поднесе цветето, без да отмества очи от нейните.
Смаяният й поглед прелитна от него към розата, която й подаваше. София изглеждаше като птичка, която изведнъж е паднала от гнездото, но в действителност разбира, че може да лети. Погледът й омекна.
Протегна ръка и взе цветето.
Това, което Тобин прочете по лицето й, го накара да пожелае сватбената церемония и пиршеството вече да са свършили. Искаше да е сам с нея, да са само двамата със София.
Надигнаха се приветствени викове. Всички, дори и той самият, бяха изумени от жеста му да коленичи пред тази жена на стъпалата на черквата пред всички и пред бога.
Тя вдигна розата към лицето си, за да вдъхне уханието й, и го дари с най-нежната си усмивка. Истинска усмивка, заради която би направил всичко. Той стана, взе ръката й и двамата влязоха в черквата.
Тобин я настани да седне до него на малката пейка. Отпусна ръка върху бедрото си, което леко докосваше нейното. Кралят и кралицата влязоха, влезе и баща му със сегашната си съпруга. Следваха го граф Мерик със съпругата си лейди Клио, а след тях идваше сестра Джудит.
Когато всички седнаха, архиепископът започна тържествената меса на Светата троица с благословията:
— Нека тази жена бъде мила като Рахил, мъдра като Ребека и вярна като Сара.
Тобин хвана ръцете на София.
Тя му хвърли бърз поглед и стисна пръстите му.
— Нека бъде умерена чрез истината, почтена чрез скромността и мъдра чрез божествената мъдрост.
Архиепископът се обърна и всички присъстващи запяха Agnus Del.
Тобин стана и тръгна към олтара, където получи целувката на мира. Обърна се към София, която след миг щеше да стане негова съпруга пред очите на бога.
И протегна ръка към нея.
Тя се изправи грациозно, тази жена, която сега беше негова, и тръгна към него, а искрящата й красота го караше да се пита дали е жена от плът и кръв или видение. И точно там, в подножието на огромното разпятие той я прегърна и й предаде целувката на мира — на нея, неговата съпруга.
Пусна я и за момент всичко пред очите му се замъгли. Само за момент. Той премига, защото единственото, което можеше да си представи, беше, че нещо е влязло в окото му.
28
След напрегнатото очакване на сватбата, след една сутрин, запълнена от Алебардите, и два часа почти безмълвна церемония София стоеше до рамото на Тобин в палатката, където двамата приемаха сватбените дарове, и бърбореше неуморно с всички, които идваха да ги целунат и да им честитят.
Ръката на Тобин почиваше властно на кръста й, докато той говореше с някакъв барон, съпругата му и сина му. Само за миг София сведе поглед към синкавобялата роза в ръката си. Отново видя лицето му, изражението в очите му, начина, по който бе коленичил пред нея като някакъв романтичен рицар, а не като надменния мъж, за какъвто винаги го бе смятала. Усети леко радостно трепване, когато си спомни този момент, сякаш в сърцето й се бяха настанили пеперуди.
— Софи! — притича към нея Едит. — Ти се омъжи! Наистина се омъжи! Толкова хубаво беше! — Тя прегърна силно приятелката си и прошепна: — Не можах да повярвам, когато той ти даде тази роза! Нима не беше най-романтичното нещо на света? Менестрелите вече измислиха песен за това! Кой да помисли, че сър Тобин де Клеър ще направи такова нещо?
Едит изглеждаше също толкова нервна, колкото беше и София, най-малкото, доста по-нервна, отколкото беше обичайно за нея.
София погледна над рамото на приятелката си.
Един висок мъж с кестенява коса, посивяла на слепоочията, стоеше зад нея. Беше богато облечен в златиста коприна, но не с толкова украшения и кожи, както се бяха нагиздили някои от по-богатите сподвижници на Едуард.
Едит вдигна очи към нея, после отстъпи назад и плахо посочи мъжа, който веднага пристъпи напред.
— Лейди София, това е лорд Робърт Гаванашоу, моят годеник.
София срещна погледа на едни изключително приветливи кафяви очи, които сякаш изливаха безкраен поток от любов към нейната приятелка. Лорд Хенри бе направил добър избор за малката си сестричка. Сега започваше да разбира Едит и желанието й да се свърже с този доста по-възрастен от нея мъж.