Когато беше разбрал, че Аяс я е нападнал, Тартар беше искал да изтръгне собственото си сърце затова, че не е бил там. А докато тя беше в затвора, той се беше виждал като неин защитник – беше ù давал допълнително одеяла и храна, докато не беше излязла присъдата ù и се беше наложило той да избира между нейния живот и неговия собствен.
Откъсвайки се от спомените си, Аня веднага погледна към Лушън. Изражението му беше празно и неразгадаемо, изражение, което тя мразеше. Какви мисли се въртяха в ума му?
Уилям отново плесна с ръце, сякаш беше доволен от добре свършена работа.
– Искаш водач? Имаш водач. След това получавам книгата.
Аня кимна. Не беше горда със себе си, както трябваше да е.
– Тогава хайде, вие двамата! Да се приготвяме! Нямам търпение да започнем, за да можем да свършим. – Уилям излезе от стаята, като си подсвиркваше.
Аня беше сигурна, че спокойствието на Лушън е фалшиво. С опънати нерви тя леко го тупна по рамото.
– Нещо да искаш да ми кажеш?
В различно оцветените му очи проблясна безнадеждност.
– Независимо колко дълго или усилено проучвам, няма да намеря начин да взема ключа от теб, без да те нараня, нали?
Тя преглътна.
– Да, така е.
– И ти никога няма да можеш да се скриеш от него, ако Кронос се сдобие с ключа.
– Точно така – каза тя, загледана в краката си. Проклятие, трябваше да спре с това! Тя се вгледа в Лушън през гъстите си мигли. Обхвана я несигурност, докато се приближаваше към него. – Това променя ли нещата между нас? Кара ли те да искаш да се откажеш от нас?
Ръцете, които ù бяха доставяли такова удоволствие предишната нощ, се сключиха под брадичката ù и я повдигнаха.
– Разбери! Аз съм тук. Твой съм. Не се отказвам.
О, този мъж... Устните им се срещнаха нежно, толкова нежно, че беше само докосване, но тя не беше доволна от това. Можеше никога да не е доволна от нещо по-малко от... ами от всичко, което този воин можеше да предложи.
– По-страстно! – заповяда тя.
Езиците им се срещнаха и започнаха да се преплитат, докато двамата се изпиваха един друг. Лушън вече знаеше без никакво съмнение, че не може да използва ключа, за да се пазари с Кронос, но все още я искаше. Не можеше да развали проклятието ù, но все още я искаше. Тя беше преизпълнена с радост и се чувстваше облекчена. Усещаше се още по-омагьосана от него. „Той е мой.“
Аня се познаваше достатъчно добре и знаеше, че ако някоя жена някога помислеше да ù го отнеме, тя ще убие кучката. Хладнокръвно. Болезнено. Вече не можеше да си представи живота без него. Не мислеше, че е живяла истински до мига, в който го беше видяла за първи път. „Да, той е мой.“ Ръката ù се вплете в копринената му коса и после се отри във възбудения му член. „Мой.“
Още докато го мислеше, прозвуча силен смях.
Всичко в Аня внезапно се сгърчи. Нервната ù система превключи на висока предавка, а сърцето ù заби неравномерно. Дланите ù се изпотиха. Тя не се откъсна от Лушън, но прекъсна целувката и го загледа с широко отворени очи. „Не. Не сега!“
Той се беше вдървил. Очите му бяха присвити с отблясък от онази ярост, която беше видяла онзи път в Гърция. Аня никога не беше виждала някой толкова свиреп. Той изглеждаше така, сякаш с радост би убил всички около себе си. С изключение на нея. Ръцете му все още нежно държаха кръста ù.
– Кронос – каза той сковано с онзи ужасен глас.
С пресъхнала уста Аня кимна.
– Какво искаш от нас, о, Велики?
Богът се изсмя отново.
– Точно сега ще се задоволя да ви кажа, че открих най-добрия начин да те подчиня, Анархия.
През тялото на Лушън премина тръпка.
– Кралю, тя е...
– Тишина, Смърт! Ти отново се провали и не изпълни задачата си, а аз повече няма да чакам. Убий я! Тук на мига!
Лушън погледна Аня. Мускулите му бяха като камък. От него спря да се излъчва горещина и леденостудена решителност зае мястото ù.
Аня не искаше да умре, но не искаше и Лушън да бъде наказан заради нея. Ако само беше останала настрана от него, това нямаше да се случи. Да, нищо от това нямаше да се случи. Нито целувките, нито докосването, нито... любовта?
Не, тя не можеше да го обича. Любовта би я унищожила, би я оковала така сигурно, както ако отново попадне в затвор. „Просто дай на Кронос ключа!“
„Не мога.“ Тя би изгубила всичко. Независимостта си, силите си, спомените си. Можеше дори да забрави собственото си проклятие, да спи с някого и по невнимание да се обвърже с този мъж завинаги.